---

За Дафа

(Луню)⁽¹⁾

Дафа⁽²⁾ е мъд­рост­та на Съз­да­те­ля. Той е ос­но­ва­та на Сът­во­ре­ни­е­то, вър­ху ко­я­то са из­г­ра­де­ни Не­бе­са­та, Зе­мя­та и Все­ле­на­та. Той об­х­ва­ща всич­ко – от най-мик­рос­ко­пич­но­то до най-не­о­бят­но­то, като има раз­лич­ни про­яв­ле­ния на вся­ко от ни­ва­та на съ­щес­т­ву­ва­не на кос­ми­чес­ко­то тяло. От дъл­би­ни­те на кос­ми­чес­ко­то тяло пър­во се по­я­вя­ват най-мал­ки­те час­ти­ци, с пос­лед­ва­щи сло­е­ве вър­ху сло­е­ве от без­б­рой­ни час­ти­ци, ва­ри­ра­щи от мал­ки до ог­ром­ни, дос­ти­га­щи чак до по­вър­х­нос­т­ни­те нива, ко­и­то чо­ве­чес­т­во­то поз­на­ва – оне­зи на ато­ми­те, мо­ле­ку­ли­те, пла­не­ти­те и га­лак­ти­ки­те – и от­въд, до това, ко­е­то е дори още по-го­ля­мо. Час­ти­ци от раз­лич­ни раз­ме­ри об­ра­зу­ват жи­во­ти от раз­лич­ни раз­ме­ри, как­то и све­то­ве от раз­лич­ни раз­ме­ри, ко­и­то се раз­п­рос­ти­рат нав­ся­къ­де из кос­ми­чес­ко­то тяло. Жи­во­ти­те на вся­ко от раз­лич­ни­те нива на час­ти­ци въз­п­ри­е­мат час­ти­ци­те от след­ва­що­то по-го­ля­мо ниво като пла­не­ти в сво­и­те не­бе­са и това е така на вся­ко едно от ни­ва­та. За жи­во­ти­те на вся­ко ниво на Все­ле­на­та това из­г­леж­да, че про­дъл­жа­ва без­к­рай­но. Дафа е съз­дал вре­ме­то и прос­т­ран­с­т­во­то, мно­го­об­раз­ни­те фор­ми на жи­вот и всич­ко сът­во­ре­но; всич­ко, ко­е­то съ­щес­т­ву­ва, се дъл­жи на него и нищо не е из­вън него. Всич­ко това са осе­за­е­ми про­яв­ле­ния на раз­лич­ни нива на ха­рак­те­рис­ти­ка­та на Дафа: Джън-Шан-Жен⁽³⁾.

Кол­ко­то и да са нап­ред­на­ли чо­веш­ки­те сред­с­т­ва за из­с­лед­ва­не на Все­ле­на­та и жи­во­та, по­лу­че­но­то поз­на­ние е ог­ра­ни­че­но до оп­ре­де­ле­ни час­ти на това едно из­ме­ре­ние, къ­де­то се на­ми­рат чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва, на нис­ко ниво във Все­ле­на­та. По вре­ме на ци­ви­ли­за­ции, пред­шес­т­ва­щи ис­то­ри­я­та, хо­ра­та са из­с­лед­ва­ли дру­ги пла­не­ти. Но не­за­ви­си­мо кол­ко ви­со­ко и да­леч е дос­ти­га­ло, чо­ве­чес­т­во­то ни­ко­га не е ус­пя­ва­ло да на­пус­не из­ме­ре­ни­е­то, в ко­е­то съ­щес­т­ву­ва. Ис­тин­с­ка­та кар­ти­на на Все­ле­на­та ви­на­ги ще убяг­ва на чо­ве­чес­т­во­то. За да раз­бе­ре за­гад­ки­те на Все­ле­на­та, вре­меп­рос­т­ран­с­т­во­то и чо­веш­ко­то тяло, чо­век тряб­ва да се усъ­вър­шен­с­т­ва по ис­тин­с­ки Път и да пос­тиг­не ис­тин­с­ко прос­вет­ле­ние, по­ви­ша­вайки ни­во­то си на съ­щес­т­ву­ва­не. Чрез са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не не­го­ва­та нрав­с­т­ве­на същ­ност ще се по­ви­ши и щом се на­у­чи да раз­ли­ча­ва ис­тин­с­ки доб­ро­то от зло­то, доб­ро­де­тел­та от по­ро­ка и оти­де от­въд чо­веш­ко­то ниво, той ще види и ще по­лу­чи дос­тъп до ре­ал­нос­ти­те на Все­ле­на­та, как­то и до жи­во­ти­те от раз­лич­ни нива и из­ме­ре­ния.

До­ка­то хо­ра­та чес­то твър­дят, че тех­ни­те на­уч­но­из­с­ле­до­ва­тел­с­ки дей­нос­ти са за „по­доб­ря­ва­не ус­ло­ви­я­та на жи­вот“, всъщ­ност тех­но­ло­гич­на­та над­п­ре­ва­ра е това, ко­е­то ги дви­жи. И в по­ве­че­то слу­чаи те са се по­я­ви­ли едва след като хо­ра­та са от­х­вър­ли­ли бо­жес­т­ве­но­то и са за­гър­би­ли мо­рал­ни­те нор­ми, це­ля­щи да оси­гу­рят въз­дър­жа­ност. Имен­но по тези при­чи­ни ци­ви­ли­за­ци­и­те от ми­на­ло­то мно­гок­рат­но са се сб­лъс­к­ва­ли с уни­що­же­ние. Чо­веш­ки­те из­с­лед­ва­ния не­ми­ну­е­мо са ог­ра­ни­че­ни до този ма­те­ри­а­лен свят и ме­то­ди­те са та­ки­ва, че само как­во­то е приз­на­то, бива изу­ча­ва­но. Меж­дув­ре­мен­но неща, ко­и­то са не­о­се­за­е­ми или не­ви­ди­ми в чо­веш­ко­то из­ме­ре­ние, но все пак съ­щес­т­ву­ват обек­тив­но и ре­ал­но се раз­к­ри­ват в този не­пос­ред­с­т­вен свят – като ду­хов­ност, вяра, бо­жес­т­ве­но сло­во и чу­де­са – са тре­ти­ра­ни като табу, за­що­то хо­ра­та са от­х­вър­ли­ли бо­жес­т­ве­но­то.

Ако чо­веш­ки­ят род е спо­со­бен да по­доб­ри сво­и­те същ­ност, по­ве­де­ние и мис­ле­не, като ги из­г­ра­ди вър­ху нрав­с­т­ве­ни цен­нос­ти, ще е въз­мож­но ци­ви­ли­за­ци­я­та да про­съ­щес­т­ву­ва и дори чу­де­са да се слу­чат от­но­во в чо­веш­кия свят. Мно­го пъти в ми­на­ло­то кул­ту­ри, ко­и­то са били тол­ко­ва бо­жес­т­ве­ни, кол­ко­то и чо­веш­ки, са се по­я­вя­ва­ли в този свят и са по­ма­га­ли на хо­ра­та да дос­тиг­нат до по-ис­тин­но раз­би­ра­не за жи­во­та и Все­ле­на­та. Ко­га­то хо­ра­та по­ка­жат по­до­ба­ва­що­то ува­же­ние и по­чит към Дафа при про­я­ва­та му тук, в този свят, те, тех­ни­ят ет­нос или тях­на­та на­ция ще се рад­ват на бла­гос­ло­вии или сла­ва. Дафа – Ве­ли­ки­ят път на Все­ле­на­та – е съз­дал кос­ми­чес­ко­то тяло, Все­ле­на­та, жи­во­та и всич­ко сът­во­ре­но. Все­ки жи­вот, кой­то се от­к­ло­ня­ва от Дафа, е ис­тин­с­ки пок­ва­рен. Все­ки чо­век, кой­то може да е в съ­от­вет­с­т­вие с Дафа, е ис­тин­с­ки до­бър чо­век и ще бъде въз­наг­ра­ден и бла­гос­ло­вен със здра­ве и щас­тие. И все­ки са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ващ се, спо­со­бен да ста­не едно цяло с Дафа, е прос­вет­лен – бо­жес­т­вен.

---

---