---

Преобразуване на човечеството

Ре­ал­ност­та, поз­на­та на чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва, е една илю­зия, съз­да­де­на от не­ве­жо­то им раз­би­ра­не за ис­то­ри­чес­ко­то раз­ви­тие и от ем­пи­рич­ни­те на­у­ки. Това не е ис­тин­с­ка­та про­я­ва на ве­ли­ка­та ре­ал­ност в рам­ки­те на Все­ле­на­та. Също така, ис­тин­с­ка­та ре­ал­ност за­дъл­жи­тел­но ще до­ве­де до нова на­у­ка и ново раз­би­ра­не. За­ко­ни­те и прин­ци­пи­те на Все­ле­на­та ще се по­я­вят от­но­во в чо­веш­кия свят.

Чо­веш­ки­те его­и­зъм, ал­ч­ност, глу­пост и не­ве­жес­т­во са преп­ле­те­ни с доб­ро­та­та, при­съ­ща на чо­веш­ка­та при­ро­да, и хо­ра­та не­съз­на­тел­но съз­да­ват всич­ко, ко­е­то ще тряб­ва да по­не­сат; в мо­мен­та това пог­лъ­ща об­щес­т­во­то. Мно­гоб­рой­ни и раз­лич­ни со­ци­ал­ни проб­ле­ми из­п­лу­ват в све­та и нав­ся­къ­де деб­нат кри­зи. Въп­ре­ки това хо­ра­та не зна­ят, че тряб­ва да тър­сят при­чи­ни­те в сво­я­та соб­с­т­ве­на при­ро­да. След упа­дъ­ка на мо­ра­ла хо­ра­та не са в със­то­я­ние да ви­дят, че ужас­но­то чо­веш­ко сър­це е от­ров­ни­ят ко­рен на со­ци­ал­ни­те проб­ле­ми, и така ви­на­ги глу­па­во се опит­ват да на­ме­рят из­ход в со­ци­ал­ни­те яв­ле­ния. В ре­зул­тат на това, чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва ни­ко­га не осъз­на­ват, че с всич­ки тези така на­ре­че­ни „из­хо­ди“, ко­и­то съз­да­ват за себе си, в дейс­т­ви­тел­ност сами се за­зиж­дат. По този на­чин из­хо­ди­те ста­ват още по-мал­ко и но­ви­те проб­ле­ми, ко­и­то про­из­ти­чат, са дори по-лоши. Така с мно­го уси­лия хо­ра­та от­но­во на­ми­рат мъ­нич­ко прос­т­ран­с­т­во и пред­п­ри­е­мат нови мер­ки, като по този на­чин от­но­во за­пе­чат­ват това мал­ко ос­та­на­ло прос­т­ран­с­т­во. Тъй като това се пов­та­ря през оп­ре­де­лен пе­ри­од от вре­ме, не е ос­та­на­ло сво­бод­но мяс­то и те вече не мо­гат да на­ме­рят из­ход, нито мо­гат да ви­дят ис­ти­на­та от­въд заг­ра­де­но­то прос­т­ран­с­т­во. Чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва за­поч­ват да стра­дат от всич­ко, ко­е­то са съз­да­ли за себе си. Това е фи­нал­ни­ят на­чин, по кой­то Все­ле­на­та ели­ми­ни­ра жи­во­ти­те.

По­ве­ли­те­лят на Бу­ди­те, чи­я­то ми­лост е из­к­лю­чи­тел­но без­мер­на, е ос­та­вил Буда Фа на чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва. Все­ле­на­та дава на хо­ра­та още една въз­мож­ност, поз­во­ля­вай­ки на мо­гъ­щия Буда Фа от­но­во да раз­к­рие на чо­веш­кия свят ис­тин­с­ка­та дейс­т­ви­тел­ност на Все­ле­на­та, да от­мие ця­ла­та мръ­со­тия и не­ве­жес­т­во и, из­пол­з­вай­ки чо­веш­кия език, да въз­вър­не своя бля­сък и ве­ли­ко­ле­пие. Це­не­те го! Буда Фа е точ­но пред вас.

---