---

Преподаване на Фа на Конференцията във Ванкувър, Канада, 2003 г.

Ли Хонгджъ

18 май 2003 г.

(Продължителни аплодисменти) Тък­мо ви­дях ня­кои от вас на ми­на­ла­та Фа-кон­фе­рен­ция. Из­г­леж­да на­ши­те Фа-кон­фе­рен­ции се про­веж­дат по-чес­то око­ло лет­ния се­зон. Ко­га­то се про­веж­дат Фа-кон­фе­рен­ции от раз­лич­ни ре­ги­о­ни, хо­ра­та там ви­на­ги ме ка­нят и се на­дя­ват, че ще при­със­т­вам. Всъщ­ност все­ки път, ко­га­то ви виж­дам, е за­що­то имам неща, ко­и­то да ви кажа. Обик­но­ве­но, ко­га­то раз­лич­ни ре­ги­о­ни про­веж­дат Фа-кон­фе­рен­ции, всич­ки те ис­кат Учи­те­лят да при­със­т­ва и да каже ня­кол­ко думи. Но по­ня­ко­га не сте схва­на­ли на­пъл­но изис­к­ва­ни­я­та, ко­и­то съм из­ло­жил за вас в пре­диш­на­та лек­ция, и то­га­ва, ако кажа още, е ве­ро­ят­но то да раз­вод­ни ва­ше­то раз­би­ра­не от пре­диш­на­та лек­ция и не­ща­та, ко­и­то тряб­ва да пра­ви­те. Така че не мога да при­със­т­вам на Фа-кон­фе­рен­ции тол­ко­ва чес­то. Всъщ­ност днес ня­мам нещо спе­ци­ал­но, за ко­е­то да го­во­ря, но обе­щах от­дав­на на уче­ни­ци­те във Ван­ку­вър, че ще дой­да, ко­га­то про­веж­дат Фа-кон­фе­рен­ция, за­то­ва този път дой­дох. (Топли аплодисменти)

Ра­бо­тих­те уси­ле­но. Ви­дях как­во свър­ших­те, ра­зяс­ня­вай­ки фак­ти­те и хо­дей­ки в кон­сул­с­т­ва­та и по­сол­с­т­ва­та, за да ут­вър­ди­те Фа. На тази Фа-кон­фе­рен­ция уче­ни­ци­те има­ха ня­кои труд­нос­ти с хра­на­та и нас­та­ня­ва­не­то. Ко­га­то прис­тиг­нах тук, ви ви­дях да хо­ди­те нав­ся­къ­де по ули­ци­те. Но не­за­ви­си­мо кол­ко е труд­но, ва­ша­та цел е ясна: в труд­ни си­ту­а­ции ние сме спо­соб­ни да спа­ся­ва­ме съз­на­тел­ни съ­щес­т­ва и да ус­пе­ем да усъ­вър­шен­с­т­ва­ме себе си; в този про­цес на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не ние сме спо­соб­ни да се ка­ля­ва­ме и да ста­ва­ме по-чис­ти и по-чис­ти, и все по­ве­че да от­го­ва­ря­ме на по-ви­со­ки стан­дар­ти; и меж­дув­ре­мен­но, това зло прес­лед­ва­не ви нап­ра­ви все по-ра­ци­о­нал­ни и спо­соб­ни да зна­е­те все по-доб­ре как да пос­ре­ща­те и да се про­ти­во­пос­та­вя­те на зла­та дра­ма и на това прес­лед­ва­не. Така че не­за­ви­си­мо кол­ко е мъ­чи­тел­но или кол­ко е труд­но, ние сме Дафа уче­ни­ци, така че не се стре­мим към нищо на обик­но­ве­ни­те хора и вие сте на­яс­но с край­на­та цел: ние ис­ка­ме да пос­тиг­нем Съ­вър­шен­с­т­во­то на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ващ се. Това, ко­е­то ис­ка­ме да по­лу­чим, е нещо, ко­е­то обик­но­ве­ни­те хора ни­ко­га не биха мог­ли да по­лу­чат. Ето защо за Дафа уче­ни­ци­те е важ­но и се­ри­оз­но нещо да за­поч­нат от обик­но­вен чо­век и да са спо­соб­ни на­пъл­но да оти­дат от­въд обик­но­ве­ни­те хора по вре­ме на този про­цес; и от­го­ре на това вие се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те в обик­но­ве­но­то чо­веш­ко об­щес­т­во и тряб­ва да пок­ри­ва­те по-ви­со­ки стан­дар­ти – стан­дар­ти, ко­и­то над­х­вър­лят чо­веш­ко­то об­щес­т­во – и да из­вър­ши­те неща, ко­и­то всич­ки са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­щи се през ис­то­ри­я­та са ис­ка­ли, но ни­ко­га не биха мог­ли да из­вър­шат. Така че неща като ва­ше­то ут­вър­ж­да­ва­не на Фа и спа­ся­ва­не на съз­на­тел­ни съ­щес­т­ва об­х­ва­щат как по­доб­ря­ва­те себе си, как ели­ми­ни­ра­те сво­и­те про­пус­ки, не­ща­та, към ко­и­то все още сте при­вър­за­ни, и вся­как­ви ви­до­ве не­дос­та­тъ­ци. По този на­чин, не­за­ви­си­мо как­ви фор­ми от обик­но­ве­но­то об­щес­т­во из­пол­з­ва­те в ут­вър­ж­да­ва­не­то на Фа, вие се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те; не­за­ви­си­мо как­во пра­ви­те – нап­ред­ва­те и не­за­ви­си­мо как­во пра­ви­те, тряб­ва да го пра­ви­те със със­то­я­ни­е­то на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ващ се, а не от от­п­рав­на­та точ­ка на обик­но­вен чо­век.

Ясно е как­ва е на­ша­та от­п­рав­на точ­ка. Есен­ци­я­та на това, ко­е­то пра­ви­те като са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ващ се, е да се по­доб­ря­ва­те и да се усъ­вър­шен­с­т­ва­те, и по вре­ме на това прес­лед­ва­не да изоб­ли­ча­ва­те зло­то, да до­ве­де­те прес­лед­ва­не­то до край и да от­х­вър­ля­те под­ред­би­те на ста­ри­те сили. Така че мно­го от не­ща­та, ко­и­то пра­ви­те, из­г­леж­дат като това, ко­е­то пра­вят обик­но­ве­ни­те хора, но съ­щин­с­ка­та им при­ро­да е раз­лич­на. Фун­да­мен­тал­на­та раз­ли­ка е, че на­ша­та край­на цел и от­п­рав­на­та ни точ­ка са раз­лич­ни от тех­ни­те. Ние само из­пол­з­ва­ме ня­кои обик­но­ве­ни сред­с­т­ва в обик­но­ве­но­то об­щес­т­во. Обик­но­ве­но­то об­щес­т­во също е ниво, ко­е­то Фа е съз­дал за чо­ве­чес­т­во­то, така че на това ниво ние ут­вър­ж­да­ва­ме Фа чрез из­пол­з­ва­не­то на кул­ту­ра­та, ко­я­то Фа е съз­дал за обик­но­ве­ни­те хора, и раз­лич­ни­те фор­ми, в ко­и­то тя може да съ­щес­т­ву­ва. Не мис­ля, че има нещо не­ред­но в тези неща.

Зна­е­те, че доб­ро­то и зло­то съ­щес­т­ву­ват ед­нов­ре­мен­но в чо­веш­ко­то об­щес­т­во. Но са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­щи­те се в Дафа дейс­т­ват из­ця­ло от доб­ро­та и това има по­ло­жи­те­лен ефект вър­ху чо­ве­чес­т­во­то, вър­ху об­щес­т­во­то, вър­ху мис­ле­не­то на хо­ра­та, по­ве­де­ни­е­то и мо­рал­ни­те цен­нос­ти, и вър­ху нас, са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­щи­те се. Раз­п­рос­т­ра­не­ни­е­то на Дафа всъщ­ност е пос­тиг­на­ло ог­ро­мен, по­ло­жи­те­лен ефект – из­к­лю­чи­тел­но до­бър ефект – вър­ху об­щес­т­во­то, чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва и са­ми­те са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­щи се; и всич­ко, ко­е­то се про­я­вя­ва, е било по­зи­тив­но. Ние сме на­яс­но с това, обик­но­ве­ни­те хора в об­щес­т­во­то също. В ус­ло­ви­я­та на зло­то прес­лед­ва­не ня­кои хора бяха из­пол­з­ва­ни и кон­т­ро­ли­ра­ни от зли съ­щес­т­ва по оно­ва вре­ме и ка­за­ха неща, ко­и­то не ид­ва­ха от сър­ца­та им; неща, ко­и­то из­г­леж­да­ше, че оз­на­ча­ват нещо, но в дейс­т­ви­тел­ност не оз­на­ча­ва­ха, и неща, ко­и­то не ид­ва­ха от тях­но­то соб­с­т­ве­но мис­ле­не – това беше при­чи­не­но от ма­ни­пу­ли­ра­не­то от зло­то. Днес, ко­га­то чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва каз­ват нещо за Дафа, те тряб­ва да са от­го­вор­ни към себе си. Пре­ди хо­ра­та мо­же­ха да ка­жат, че оне­зи думи не са били тех­ни­те соб­с­т­ве­ни на­ме­ре­ния, тъй като хо­ра­та бяха кон­т­ро­ли­ра­ни и ма­ме­ни от чуж­ди зли съ­щес­т­ва. Но ко­га­то об­с­то­я­тел­с­т­ва­та са та­ки­ва, че чуж­ди­те зли съ­щес­т­ва са из­чис­те­ни и хо­ра­та каз­ват нещо, то­га­ва го­во­рят те са­ми­те и така те тряб­ва да по­е­мат от­го­вор­ност за него.

Аз прев­ръ­щам със­т­ра­да­ни­е­то в прак­ти­ка. Мога да иг­но­ри­рам ло­ши­те неща, ко­и­то хо­ра­та са нап­ра­ви­ли на Дафа уче­ни­ци­те и мен или ко­и­то са ка­за­ли за нас по вре­ме на прес­лед­ва­не­то, как­то и не­ща­та, ко­и­то са нап­ра­ви­ли, за да вло­шат си­ту­а­ци­я­та. Раз­би­ра се, това не е вяр­но за оне­зи, ко­и­то са при­чи­ни­ли го­ля­ма вре­да на Дафа. Тези не мо­гат да бъ­дат спа­се­ни. Да, Фа може да спа­си вся­ко едно нещо – вие чух­те Учи­те­ля да ви каз­ва, че мога да пре­вър­на всич­ко в най-доб­ро­то нещо, не­за­ви­си­мо кол­ко лошо е – мога да нап­ра­вя всич­ко това, Ве­ли­ки­ят Фа може да го нап­ра­ви, но ня­кои зло­на­ме­ре­ни хора из­вър­ши­ха та­ки­ва гре­хо­ве сре­щу себе си по вре­ме на това прес­лед­ва­не, че по­ве­че не зас­лу­жа­ват да чуят това, ко­е­то Дафа уче­ни­ци­те имат да каз­ват, и вече не зас­лу­жа­ват да бъ­дат спа­се­ни от Дафа; с дру­ги думи, в това прес­лед­ва­не те вече са се по­зи­ци­о­ни­ра­ли за сво­е­то бъ­де­ще и са из­гу­би­ли шан­са да бъ­дат спа­се­ни. Така тези хора не са вклю­че­ни. Ка­зах, че не­за­ви­си­мо кол­ко лошо е ста­на­ло едно съ­щес­т­во в хода на ис­то­ри­я­та, то все още ще има шанс. Не­за­ви­си­мо дали то е в чо­веш­ко­то из­ме­ре­ние или в дру­го из­ме­ре­ние на ня­кое ниво, до­ка­то не е съг­ре­ши­ло сре­щу Дафа по вре­ме на това прес­лед­ва­не, то­га­ва не­за­ви­си­мо кол­ко ог­ром­ни са гре­хо­ве­те му в хода на ис­то­ри­я­та в обик­но­ве­но­то об­щес­т­во или в дру­го из­ме­ре­ние на ня­кое ниво, мога да го спа­ся. И ви ка­зах това: не за­чи­там ми­на­ли­те греш­ни дела на ко­е­то и да е съ­щес­т­во в ис­то­ри­я­та. Това е, за­що­то дори кос­мо­сът вече не е дос­та­тъч­но до­бър и съ­щес­т­ва­та по­ве­че не мо­гат да бъ­дат срав­ня­ва­ни със съ­щес­т­ва­та от ета­па на пе­ри­о­ди­те фор­ми­ра­не и зас­той, така че ко­га­то всич­ко вече не е дос­та­тъч­но доб­ро, не ис­кам да срав­ня­вам и под­би­рам кои са от­но­си­тел­но по-доб­ри. Прос­то ис­кам да спа­ся все­ки и до­ка­то те не са съг­ре­ши­ли сре­щу са­мо­то Фа-ко­ри­ги­ра­не, мога да ги спа­ся. При­дър­жам се здра­во към този прин­цип, до­ка­то пра­вя не­ща­та. (Аплодисменти)

Чес­то има уче­ни­ци, ко­и­то ме пи­тат за оне­зи хора, ко­и­то ис­кат да на­у­чат Дафа, но ко­и­то са дейс­т­ва­ли като шпи­о­ни за зло­то, прес­лед­ва­що Дафа, и ко­и­то са прес­лед­ва­ли Фа-ко­ри­ги­ра­не­то. Тези хора, ко­и­то са съг­ре­ши­ли сре­щу Дафа, но са все още сред Дафа уче­ни­ци­те, по от­но­ше­ние на зна­е­ща­та си стра­на не ис­кат да на­пус­нат Дафа и все пак, по от­но­ше­ние на чо­веш­ка­та си стра­на, са во­де­ни от сво­и­те чо­веш­ки по­ня­тия и чо­веш­ки при­вър­за­нос­ти и са из­вър­ши­ли ня­кои неща, ко­и­то са нав­ре­ди­ли на Дафа уче­ни­ци­те и на Фа-ко­ри­ги­ра­не­то. Така че при тези хора, ко­и­то аз все още на­ри­чам „уче­ни­ци“, проб­ле­ми­те са на­ис­ти­на се­ри­оз­ни и теж­ки. Но не е така, че те по­ве­че не мо­гат да бъ­дат из­ба­ве­ни, не е така, че вече не мо­гат да бъ­дат спа­се­ни. Те все още са раз­лич­ни от дру­ги­те съ­щес­т­ва. Точ­но сега Фа-ко­ри­ги­ра­не­то не е прик­лю­чи­ло, така че все още има шанс за ут­вър­ж­да­ва­не на Фа. С дру­ги думи, все още има шанс да се ком­пен­си­ра за това. Аз раз­г­леж­дам едно съ­щес­т­во ця­лос­т­но и гле­дам ця­ла­та му ис­то­рия. Ако ня­кой е на­ис­ти­на Дафа уче­ник, ако той на­ис­ти­на е бил мно­го доб­ро съ­щес­т­во в ми­на­ло­то, но е нап­ра­вил мо­мен­т­но нещо пог­реш­но в тази сре­да, то­га­ва той все още е раз­ли­чен от обик­но­вен чо­век, кой­то е съг­ре­шил сре­щу Дафа. След като те ком­пен­си­рат за вре­да­та, ко­я­то са при­чи­ни­ли, все още мо­гат да ус­пе­ят и ако се спра­вят доб­ре, ще ги чака по-ве­ли­ка мо­гъ­ща доб­ро­де­тел така или ина­че. (Аплодисменти)

Каз­вал съм пре­ди, че в обик­но­ве­но­то об­щес­т­во, не­за­ви­си­мо как­ва е по­зи­ци­я­та ви или ра­бо­та­та ви и дори ако ра­бо­та­та ви е шпи­о­наж – ко­е­то е спе­ци­ал­на ра­бо­та и със спе­ци­ал­ни за­да­чи и за­то­ва го на­ри­чат „пер­со­нал със спе­ци­ал­ни за­да­чи“, нали? – въп­ре­ки това вие сте съ­щес­т­во, така че не бива на­ис­ти­на да из­пус­ка­те тази из­к­лю­чи­тел­но ряд­ка и скъ­по­цен­на въз­мож­ност само за­що­то има­те спе­ци­ал­на ра­бо­та, не мо­же­те да уни­що­жи­те шан­са, кой­то съ­щес­т­ва­та са ча­ка­ли де­сет­ки хи­ля­ди го­ди­ни, само за­ра­ди ра­бо­та­та си. Ето как гле­дам на съ­щес­т­ва­та. Раз­би­ра се, пре­ди, ко­га­то пре­по­да­вах Фа, вра­та­та за спа­се­ние беше ос­та­ве­на ши­ро­ко от­во­ре­на – не ви из­би­рах въз ос­но­ва на как­ва­то и да било со­ци­ал­на кла­са, про­фе­сия или ста­тус. Изоб­що не гле­дам тези неща. Няма зна­че­ние дали сте бо­гат или бе­ден, в как­ва со­ци­ал­на кла­са сте, дали сте умен или не, дали сте доб­ре об­ра­зо­ван, към коя ет­ни­чес­ка гру­па при­над­ле­жи­те – не пра­вя ни­как­ви раз­г­ра­ни­че­ния. Не гле­дам ко­е­то и да било от раз­г­ра­ни­че­ни­я­та, ко­и­то чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва пра­вят, и не взе­мам ко­е­то и да било от тях пред­вид. От­на­сям се към все­ки по един и същи на­чин. Ето как го пра­вя. И това, раз­би­ра се, включ­ва оне­зи спе­ци­ал­ни аген­ти и оне­зи, ко­и­то дори са за­поч­на­ли ра­бо­та като шпи­о­ни, за да на­у­чат по­ве­че за Дафа.

Раз­би­ра се, ако пог­лед­не­те на­зад и по­мис­ли­те за това, ще ви­ди­те, че аз, като ваш Учи­тел, се от­на­сям към съз­на­тел­ни­те съ­щес­т­ва с най-го­ля­мо­то ми­ло­сър­дие. Така че ако въп­ре­ки всич­ко това все още не мога да ви спа­ся, то­га­ва за та­ки­ва хора тряб­ва да има пос­лед­с­т­вия. Зна­е­те, мно­го уче­ни­ци ис­кат да ме ви­дят и мно­го обик­но­ве­ни хора ис­кат да ме ви­дят. Ко­га­то ня­кои хора ме ви­дят, се въл­ну­ват, без да зна­ят защо, и ко­га­то ня­кои ме ви­дят, чув­с­т­ват осо­бе­на сър­деч­ност и бли­зост. Ня­кои хора тол­ко­ва се въл­ну­ват, че им се пла­че. Това е, за­що­то зна­е­ща­та им стра­на знае, че кой­то и да ме види, ще му по­мог­на (Аплодисменти) и че мога да на­ма­ля гре­хо­ве­те и кар­ма­та, ко­и­то той е нап­ра­вил в хода на ис­то­ри­я­та. (Аплодисменти) Така, не­за­ви­си­мо как­ва е ра­бо­та­та ви или как­во пра­ви­те, до­ка­то ме виж­да­те, ще ви на­ка­рам да раз­ви­е­те доб­ри (шан) мис­ли и до­ка­то ме виж­да­те, ще на­ма­ля­вам ва­ши­те гре­хо­ве и кар­ма нас­ред доб­ри­те ви мис­ли. (Аплодисменти) Всъщ­ност всич­ки в све­та имат зна­е­ща стра­на, те са на­яс­но. Или, ка­за­но по друг на­чин, няма зна­че­ние как­во сте пра­ви­ли или как­во пра­ви­те – аз се от­на­сям с всич­ки вас по този на­чин. (Аплодисменти) Може би това е „ве­ли­ко­то ми­ло­сър­дие“, за ко­е­то го­во­рят хо­ра­та. Раз­би­ра се, това е на­чи­нът, по кой­то то се про­я­вя­ва сред съ­щес­т­ва­та на това ниво. Ко­га­то се от­на­сям към хо­ра­та по този на­чин, ко­га­то се от­на­сям към хо­ра­та по све­та по този на­чин, ако при този вид ми­ло­сър­дие и при тази то­ле­ран­т­ност, ко­я­то на­пъл­но пре­въз­хож­да от­но­ше­ни­е­то на обик­но­ве­ни­те хора към съ­щес­т­ва­та, хо­ра­та по све­та, чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва въп­ре­ки това на­ра­ня­ват Дафа и ра­зо­ча­ро­ват Дафа уче­ни­ци­те, ко­и­то се опит­ват да ги спа­сят, то­га­ва Буда Фа има сво­е­то дос­тойн­с­т­во и ко­га­то те все още не се спра­вят доб­ре след та­ко­ва ми­ло­сър­дие, няма аб­со­лют­но ни­как­ва на­деж­да за съ­щес­т­ву­ва­не­то им.

Зна­е­те за ати­пич­на­та пнев­мо­ния (ТОРС) в Ки­тай; в ми­на­ло­то ста­ри­те сили ре­ши­ха да [я из­пол­з­ват, за да] ели­ми­ни­рат осем ми­ли­о­на души в Ки­тай. Вмес­то да се раз­кай­ват, те все още кри­ят фак­ти­те там. От със­т­ра­да­ние към чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва [Учи­те­лят] иска да даде на чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва още шан­со­ве и не иска да уми­рат тол­ко­ва мно­го хора. Но вмес­то да се раз­кай­ват, те дори из­пол­з­ват ТОРС, за да прес­лед­ват Дафа уче­ни­ци­те, и прик­ри­ват фак­ти­те. Хо­ра­та на власт са също обик­но­ве­ни хора и също са обект на бо­жес­т­ве­но на­ка­за­ние. Бо­го­ве­те пре­дуп­реж­да­ват хо­ра­та по све­та и въп­ре­ки това [ня­кои] хора ис­кат да пок­ри­ят не­ща­та и да поп­ре­чат на хо­ра­та по све­та да на­у­чат сво­и­те уро­ци. То­га­ва това, ко­е­то им се пише, е дори по-лошо на­ка­за­ние от не­бе­са­та! С дру­ги думи, до­ка­то се от­на­сям към всич­ки съ­щес­т­ва с най-ве­ли­ко­то ми­ло­сър­дие, ако ня­кои от вас, съ­щес­т­ва, все още не мо­гат да ус­пе­ят, то­га­ва ще ви ос­та­вя на мира и, раз­би­ра се, ще има дру­ги на­чи­ни да се спра­вят с вас. Ина­че ка­за­но, Буда Фа е ми­ло­сър­ден, но той също при­те­жа­ва се­ри­оз­ност­та и те­жест­та на при­ро­да­та на Бо­го­ве­те и на хо­ра­та не е поз­во­ле­но да пра­вят прос­то как­во­то ис­кат и да не взе­мат на се­ри­оз­но ми­ло­сър­ди­е­то на Бо­го­ве­те. Това е акт на ху­ле­не на Бо­го­ве­те.

Ко­га­то пре­по­да­вах Фа ми­на­лия път, пов­диг­нах въп­ро­са за това как ня­кои уче­ни­ци са нап­ра­ви­ли греш­ки, ко­и­то не е тряб­ва­ло да пра­вят. Всъщ­ност до­ка­то сте пос­то­ян­ни в изу­ча­ва­не­то на Фа и го изу­ча­ва­те доб­ре, поп­ра­вя­те се и от­но­во се дър­жи­те доб­ре, то­га­ва вие все още сте Дафа уче­ник. Прос­то се спра­ве­те доб­ре след­ва­щия път, това е всич­ко, и не мис­ле­те пос­то­ян­но за това, ся­каш е било тол­ко­ва се­ри­оз­но. Ако в съз­на­ни­е­то си го при­е­ма­те като тол­ко­ва се­ри­оз­но, това ще съз­да­де дру­га си­ту­а­ция, в ко­я­то ще се чув­с­т­ва­те при­тис­на­ти от съ­жа­ле­ние и тре­во­га, и то­га­ва ще се по­то­пи­те в при­вър­за­ност­та и няма да сте спо­соб­ни да се из­мък­не­те от нея. Це­ли­ят про­цес на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не на Дафа уче­ни­ка е про­цес на от­с­т­ра­ня­ва­не на чо­веш­ки при­вър­за­нос­ти. Не­за­ви­си­мо как­во сте пре­жи­ве­ли, вед­на­га щом осъз­на­е­те проб­ле­ма, прос­то вед­на­га го поп­ра­ве­те; ако пад­не­те, прос­то ста­не­те и про­дъл­же­те да пра­ви­те как­во­то Дафа уче­ни­кът тряб­ва да пра­ви. В този слу­чай греш­ка­та, ко­я­то сте нап­ра­ви­ли, ще се брои само за тест, с кой­то не сте се спра­ви­ли доб­ре по вре­ме на сво­е­то са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не; мо­же­те да се опи­та­те да го ми­не­те след­ва­щия път и за вас ще има още въз­мож­нос­ти да ми­не­те тес­та от­но­во. Това е всич­ко. Учи­те­лят не може да смя­та [греш­ни­те] неща, ко­и­то пра­ви­те по вре­ме на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то си, за нещо го­ля­мо. Но при тези хора, ко­и­то не мо­гат да се из­мък­нат от тази си­ту­а­ция или ко­и­то пов­та­рят греш­ки­те, слу­ча­ят то­га­ва е раз­ли­чен. Не мо­же­те да раз­ви­ва­те нови при­вър­за­нос­ти, за­що­то сте нап­ра­ви­ли греш­ка.

Пре­ди, ко­га­то пре­по­да­вах Фа, не пос­та­вях не­ща­та твър­де сил­но и при­чи­на­та беше, че не ис­ках да съз­да­вам пси­хи­чес­ки то­вар за вас или да при­чи­ня дру­ги при­вър­за­нос­ти. И по­ра­ди тази при­чи­на ряд­ко пре­по­да­вам Фа на уче­ник ин­ди­ви­ду­ал­но. Щом пре­по­дам Фа на чо­век и по­со­ча не­дос­та­тъ­ци­те му – прос­то по­мис­ле­те – не­го­во­то съз­на­ние ще бъде на­ис­ти­на об­ре­ме­не­но, тъй като ду­ми­те са дош­ли от мо­я­та уста. Ето защо ряд­ко пре­по­да­вам Фа на ня­ко­го по­е­ди­нич­но. Ко­га­то пре­по­да­вам Фа, го­во­ря за ши­ро­ко при­ло­жи­ми неща и го­во­ря в ши­рок сми­съл. И ко­га­то ста­не въп­рос за проб­ле­ми, ко­и­то са ма­ло­важ­ни, ко­и­то са в пе­ри­фе­ри­я­та или ко­и­то са изо­ли­ра­ни и се от­на­сят само до ня­кол­ко души, и ко­га­то не се на­мес­ват на Дафа уче­ни­ци­те като цяло, то­га­ва няма нуж­да да ги пов­ди­гам. Това е, за­що­то по вре­ме на про­це­са на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не уче­ни­ци­те ще ви­дят тези неща по­меж­ду си и ще ги по­со­чат на тези хора, те ще по­со­чат не­дос­та­тъ­ци­те. И дори ако тези хора не мо­гат да го осъз­на­ят вед­на­га, за­що­то имат при­вър­за­нос­ти, те пос­те­пен­но ще го осъз­на­ят. Само ко­га­то проб­ле­ми въз­ник­ват в тя­ло­то в ши­рок ма­щаб или са та­ки­ва, ко­и­то имат общо с ця­лос­т­на­та си­ту­а­ция на Дафа, или ко­га­то има проб­лем със си­ту­а­ци­я­та с ут­вър­ж­да­ва­не­то ви на Дафа, само то­га­ва го­во­ря за него. Нап­ри­мер точ­но сега в ня­кол­ко ре­ги­о­на на кон­ти­нен­та­лен Ки­тай все още има хора, ко­и­то раз­п­рос­т­ра­ня­ват фал­ши­ви [Дафа] пи­са­ния, и ня­кои хора са тол­ко­ва при­вър­за­ни, че дори ги на­и­зус­тя­ват, и не само ги на­и­зус­тя­ват, а дори оби­ка­лят на­о­ко­ло и ги по­пу­ля­ри­зи­рат сред уче­ни­ци­те. Как­во ги кара да пра­вят това? Пра­вят го, за­що­то фал­ши­ви­те пи­са­ния съ­дър­жат неща, към ко­и­то те са при­вър­за­ни, и неща, ко­и­то при­ля­гат на чо­веш­ки­те им при­вър­за­нос­ти. Не мис­ля, че умиш­ле­но се опит­ват да ув­ре­дят Фа. Те пра­вят това, за­що­то имат при­вър­за­нос­ти и чо­веш­ки мис­ли; из­вър­ши­ли са неща, ко­и­то зло­то иска да види из­вър­ше­ни, и са се на­ме­си­ли на ут­вър­ж­да­ва­не­то на Фа от Дафа уче­ни­ци­те.

Всъщ­ност аз съм при­със­т­вал на Фа-кон­фе­рен­ции в Ка­на­да ня­кол­ко пъти. (Аплодисменти) Има три глав­ни кон­фе­рен­ции и те ви нап­ра­ви­ха дос­та сил­но впе­чат­ле­ние. Пър­ви­ят път, как­то зна­е­те, беше мал­ко пре­ди 20 юли [1999 г.]. Вто­ри­ят път беше, ко­га­то по­тис­ни­чес­т­во­то и прес­лед­ва­не­то бяха ис­тин­с­ки су­ро­ви. Тази беше про­ве­де­на в Ота­ва и аз оти­дох там. Този път е, ко­га­то зло­то се ели­ми­ни­ра на­пъл­но в го­лям ма­щаб и Фа-ко­ри­ги­ра­не­то се дви­жи с мощ­на крач­ка, ели­ми­ни­рай­ки зло­то с мно­го бър­за ско­рост и про­би­вай­ки през чо­веш­ко­то из­ме­ре­ние. По това вре­ме съм тук, за да се срещ­на с вас. Така тези три Фа-кон­фе­рен­ции в Ка­на­да са дос­та зна­чи­тел­ни. (Продължителни аплодисменти)

Би тряб­ва­ло да ка­жем, че ка­над­с­ки­те уче­ни­ци са свър­ши­ли чу­дес­на ра­бо­та и това се от­ра­зя­ва в мно­го раз­лич­ни неща. Доб­ре свър­ше­на­та ви ра­бо­та по от­но­ше­ние на сът­руд­ни­чес­т­во­то е клю­чът и не е има­ло мно­го слу­чаи, в ко­и­то да ос­та­вя­те лич­ни при­вър­за­нос­ти да вли­я­ят на това, как ут­вър­ж­да­ва­те Дафа. И не е има­ло твър­де мно­го слу­чаи сред вас, в ко­и­то да нас­то­я­ва­те на соб­с­т­ве­ни­те си мне­ния до сте­пен, в ко­я­то не мо­же­те да ги изос­та­ви­те. Не е има­ло мно­го тър­ка­ния меж­ду уче­ни­ци­те. Вие си сът­руд­ни­чи­те едни с дру­ги срав­ни­тел­но доб­ре и ето как сте съз­да­ли доб­ра си­ту­а­ция по от­но­ше­ние на ут­вър­ж­да­ва­не­то на Фа. И раз­би­ра се, Ка­на­да е спе­ци­ал­но мяс­то. Ка­над­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во и на­род да­ват мно­го под­к­ре­па и от­зив­чи­вост на Дафа и на Дафа уче­ни­ци­те и ние би след­ва­ло да бла­го­да­рим на ка­над­с­кия на­род и на пра­ви­тел­с­т­во­то за тези неща. (Топли аплодисменти)

Така, раз­г­леж­дай­ки тези три Фа-кон­фе­рен­ции и при­пом­няй­ки си ми­на­ли неща, мо­жем ясно да ви­дим раз­ли­ки­те в ця­лос­т­на­та си­ту­а­ция. Срещ­нах се с уче­ни­ци­те в Ка­на­да три пъти и про­ме­ни­те в ця­лос­т­на­та си­ту­а­ция меж­ду тези три пъти са го­ле­ми. Вие всич­ки ви­дях­те това. В на­ча­ло­то, ко­га­то прес­лед­ва­не­то за­поч­на, на­тис­кът беше дос­та си­лен. Ко­га­то пре­по­да­вах Фа в Ка­на­да пре­ди 20 юли 1999 г., мно­го от ка­за­но­то от мен беше всъщ­ност за да дам знак за ня­кои неща на хо­ра­та по све­та – каз­вах нещо на хо­ра­та по све­та. Все­ки чо­век има зна­е­ща стра­на. Ко­га­то пре­по­да­вам Фа, не го­во­ря само на чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва; плас­то­ве­те вър­ху плас­то­ве от мен го­во­рят на съ­щес­т­ва на раз­лич­ни нива и това е, за­що­то вся­ко нещо, ко­е­то се случ­ва в това чо­веш­ко мяс­то, не е изо­ли­ра­но – то е от­ра­же­ние на най-нис­ко­то ниво, на про­из­ти­ча­щи кос­ми­чес­ки про­ме­ни. То е точ­но като това, ко­е­то ка­зах пре­ди: ис­ти­ни­те са раз­лич­ни от ниво до ниво. От по-ви­со­ко ниво ис­ти­ни­те на по-нис­ки нива из­г­леж­дат греш­ни, но ис­ти­ни­те са ис­ти­ни на сво­и­те соб­с­т­ве­ни съ­от­вет­ни нива и със­то­я­ни­я­та, про­яв­ле­ни­я­та и стан­дар­ти­те за съ­що­то нещо са раз­лич­ни на раз­лич­ни­те нива, като не­ща­та са по-бли­зо до Ис­ти­на­та, кол­ко­то по-ви­со­ко оти­ват. Но като цяло ис­ти­ни­те се спус­кат на­до­лу от вър­ха до дъ­но­то пос­ле­до­ва­тел­но и ко­га­то се про­я­вя­ват на раз­лич­ни нива, те са ис­ти­ни­те на раз­лич­ни нива. Съ­щес­т­ва­та на вся­ко ниво то­га­ва имат раз­лич­ни със­то­я­ния и раз­лич­ни раз­би­ра­ния за ис­ти­ни­те. Кол­ко­то по-нис­ко ста­ва, тол­ко­ва по-нис­ки са изис­к­ва­ни­я­та и по-лошо е по­ве­де­ни­е­то на съ­щес­т­ва­та. Ко­га­то стиг­не до това най-нис­ко ниво на чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва, ето как се дър­жат съ­щес­т­ва­та и това е бли­зо до най-ло­шо­то. Ста­ри­те сили нап­ра­ви­ха мно­го точ­ни под­ред­би за това зло прес­лед­ва­не. Аз ог­ра­ни­ча­вам зло­то тук и оне­зи пра­вед­ни Бо­го­ве, ко­и­то са Па­зи­те­ли на Фа, пра­вят съ­що­то. Ста­ри­те сили имат сво­и­те под­ред­би, но всъщ­ност зло­то също е ог­ра­ни­че­но. Ко­га­то зло­то вкар­ва злост­та си в дейс­т­вие, те дейс­т­ват ся­каш с ужа­ся­ва­що пре­въз­ход­с­т­во, но ко­га­то се стиг­не до ре­ал­ни­те ре­зул­та­ти, са мно­го сла­би. Раз­би­ра се, ко­га­то пок­ва­ре­ни чо­веш­ки съ­щес­т­ва дейс­т­ват от име­то на зло­то, до­ка­то пра­вед­ни­те мис­ли на Дафа уче­ни­ци­те ня­мат про­пус­ки и са сил­ни, то­га­ва пок­ва­ре­ни­те хора ще ста­нат пла­хи и дори ще бъ­дат над­ви­ти от пра­вед­ни­те мис­ли. Ето как са не­ща­та. Като цяло зло­то не е било спо­соб­но да из­вър­ши как­во­то и да иска да нап­ра­ви и това е, за­що­то в край­на смет­ка Бо­го­ве­те кон­т­ро­ли­рат не­ща­та. Ста­ри­те сили имат сво­и­те под­ред­би, но те прос­то се опит­ват да пре­диз­ви­кат не­об­хо­ди­ма­та им си­ту­а­ция и не са спо­соб­ни да нап­ра­вят как­во­то им ским­не, като при­чи­на­та е, че това, ко­е­то аз ис­кам да нап­ра­вя, и ог­ра­ни­че­ни­я­та вър­ху тях от пра­вед­ни­те Бо­го­ве им пре­чат да пос­тиг­нат това, ко­е­то са за­поч­на­ли да пра­вят.

Ста­ри­ят кос­мос има ста­ри ис­ти­ни. Нито едно съ­щес­т­во, пре­ди да е ко­ри­ги­ра­но от Фа, не може да види нищо, ко­е­то е след Фа-ко­ри­ги­ра­не­то, и не може да види ис­тин­с­ко­то про­яв­ле­ние на но­вия Фа, тъй като не е дос­той­но. Ко­га­то едно съ­щес­т­во може ис­тин­с­ки да види про­яв­ле­ни­е­то на но­вия Фа и на но­вия кос­мос, то­га­ва то е ек­ви­ва­лен­т­но на ново съ­щес­т­во и по ес­тес­т­вен на­чин ще пра­ви не­ща­та съ­об­раз­но [Фа]. Те не мо­гат да ви­дят тези неща, за­що­то са съ­щес­т­ва, ко­и­то при­над­ле­жат на кос­мо­са на ми­на­ло­то, и така не мо­гат да ви­дят бъ­де­ще­то, ко­е­то не при­над­ле­жи на кос­мо­са на ми­на­ло­то. И това бъ­де­ще не са не­ща­та, ко­и­то бяха аран­жи­ра­ни по вре­ме на ис­то­ри­чес­кия пе­ри­од на ста­рия кос­мос, къ­де­то има бър­зи и бав­ни вре­ме­на и раз­ли­ки меж­ду раз­лич­ни из­ме­ре­ния, и неща, ко­и­то Бо­го­ве­те на ста­рия кос­мос мо­гат да ви­дят. Ста­ва въп­рос за раз­ли­чен и нов кос­мос, в кой­то всич­ко е аран­жи­ра­но на­но­во – било то вре­ме­то, из­ме­ре­ни­я­та, съ­щес­т­ва­та, ме­ха­низ­ми­те или Фа. Той не е свър­зан с нито едно нещо на ста­рия кос­мос по ка­къв­то и да е на­чин и съ­щес­т­ва­та на ста­рия кос­мос не мо­гат да го ви­дят. Ако мо­же­ха, те биха над­х­вър­ли­ли спо­соб­нос­ти­те на всич­ки Бо­го­ве. Така те дейс­т­ват спо­ред ста­рия Фа, след­вай­ки реда на ста­рия кос­мос и пра­вей­ки това, ко­е­то ис­кат. Мно­го неща е на­ис­ти­на труд­но да се про­ме­нят. По­ня­ко­га ги моля да нап­ра­вят оп­ре­де­ле­ни неща и те смя­тат, че е не­ос­но­ва­тел­но, така че не сме­ят да ги нап­ра­вят. Те са прос­то съ­щес­т­ва от този вре­ме­ви пе­ри­од, така че мис­лят, че това е пра­вил­ни­ят на­чин да се пра­вят не­ща­та. Ко­га­то изоб­що нищо не пра­вят, това може да се брои като доб­ро по­ве­де­ние.

Всъщ­ност тези, ко­и­то се на­мес­ват във Фа-ко­ри­ги­ра­не­то, са бан­да­та ста­ри сили. Срав­ни­тел­но по­ве­че съ­щес­т­ва в ги­ган­т­с­кия кос­мос не са взе­ли учас­тие в него и тях­но­то със­то­я­ние е та­ко­ва на наб­лю­да­ва­не на не­ща­та. Но вед­нъж щом ця­лос­т­ни­ят, ог­ро­мен по­ток на Фа-ко­ри­ги­ра­не­то прис­тиг­не, дали ще са го наб­лю­да­ва­ли или учас­т­ва­ли в него, за всич­ки тях ще има ре­ше­ние във Фа-ко­ри­ги­ра­не­то; оне­зи, ко­и­то тряб­ва да бъ­дат аси­ми­ли­ра­ни, ще бъ­дат аси­ми­ли­ра­ни; оне­зи, ко­и­то тряб­ва да по­лу­чат доб­ро­же­ла­тел­но ре­ше­ние, ще по­лу­чат доб­ро­же­ла­тел­но ре­ше­ние; при оне­зи, ко­и­то не мо­гат да бъ­дат аси­ми­ли­ра­ни или с доб­ро­же­ла­тел­но ре­ше­ние, ако тех­ни­те нива тряб­ва да бъ­дат по­ни­же­ни – ще бъ­дат по­ни­же­ни; а оне­зи, ко­и­то са из­вър­ши­ли прес­тъп­ле­ния и тряб­ва да бъ­дат зах­вър­ле­ни долу, ще бъ­дат зах­вър­ле­ни долу. Бих ка­зал, че не е лес­но за едно съ­щес­т­во да вле­зе в бъ­де­ще­то, това не е лес­но нещо и то е така, за­що­то бъ­де­ще­то не при­над­ле­жи на съ­щес­т­ва­та от този ци­къл. Ако пог­лед­не­те на това от пер­с­пек­ти­ва­та на ста­ри­те раз­би­ра­ния, за съ­щес­т­ва­та на този ци­къл това, да вля­зат в бъ­де­ще­то, да вля­зат в след­ва­щия ци­къл на кос­ми­чес­ки тела, ко­и­то не им при­над­ле­жат, е аб­со­лют­но не­въз­мож­но. По вре­ме на това Фа-ко­ри­ги­ра­не се от­на­сям към всич­ко и всич­ки съ­щес­т­ва с най-ве­ли­ко­то ми­ло­сър­дие и това е при­чи­на­та да ис­кам да аси­ми­ли­рам тези съ­щес­т­ва и да ги взе­ма от ста­рия кос­мос, и ето защо за­поч­нах да пра­вя Фа-ко­ри­ги­ра­не на кос­мо­са. Ако не беше така, изоб­що ня­ма­ше да има как­ви­то и да било въз­мож­нос­ти за съ­щес­т­ва­та на този ци­къл да оти­дат в бъ­де­ще­то. Бъ­де­ще­то не им при­над­ле­жи, то не при­над­ле­жи на тези съ­щес­т­ва от нас­то­я­ще­то. Така че ако ня­кой иска да иде в бъ­де­ще­то, той тряб­ва да от­го­ва­ря на изис­к­ва­ни­я­та на бъ­де­ще­то.

Раз­би­ра се, за едно съ­щес­т­во в нас­то­я­що­то вре­ме това не е пос­ти­жи­мо и на­ис­ти­на е труд­но то да се при­дър­жа към него. Но има нещо: моят Фа се раз­п­рос­т­ра­ня­ва и пласт вър­ху пласт от съз­на­тел­ни съ­щес­т­ва всич­ки го зна­ят, и мно­го съ­щес­т­ва го изу­ча­ват и че­тат. На вся­ко ниво има „Джу­ан Фа­лун“, ис­ти­ни­те на вся­ко ниво са раз­лич­ни и ду­ми­те вът­ре из­г­леж­дат раз­лич­ни и всич­ки те са ис­ти­на­та на но­вия кос­мос на раз­лич­ни нива. Мно­го съ­щес­т­ва го че­тат и се аси­ми­ли­рат с него. При­чи­на­та е, че това е нещо, ко­е­то ни­ко­га не се е случ­ва­ло дори от из­к­лю­чи­тел­но от­да­ле­че­ни вре­ме­на на­сам, от на­ча­ло­то на вре­ме­то в кос­мо­са, и е нещо, за ко­е­то съз­на­тел­ни­те съ­щес­т­ва ни­ко­га не са сме­е­ли да си по­мис­лят, а имен­но – да са спо­соб­ни да об­х­ва­нат тол­ко­ва ог­ро­мен от­ря­зък от ис­то­ри­я­та, тъй като тази ис­то­рия не при­над­ле­жи на нито едно от съ­щес­т­ва­та в нас­то­я­щия кос­мос. Всич­ко в тази ис­то­рия и всич­ки съ­щес­т­ва в кос­мо­са, ко­и­то жи­ве­ят в тази сре­да, и тази ис­то­рия, ко­я­то пре­дос­та­вя съ­щес­т­ву­ва­не­то на съ­щес­т­ва­та в тази сре­да, ис­тин­с­ки ще вля­зат в бъ­де­ще­то, ко­е­то не при­над­ле­жи на тази ис­то­рия и ко­е­то всъщ­ност няма нищо общо с тях. Това не е като ста­рия кос­мос, в кой­то, ко­га­то кос­ми­чес­ки­те тела на раз­лич­ни нива вече не са дос­та­тъч­но доб­ри, би­ват уни­що­жа­ва­ни и то­га­ва са съз­да­ва­ни нови. Този про­цес зву­чи също като съз­да­ва­не­то и раз­ру­ша­ва­не­то на нови и ста­ри все­ле­ни на раз­лич­ни нива в ко­ло­сал­на­та твърд от съз­на­тел­ни съ­щес­т­ва, но всъщ­ност е на­пъл­но раз­ли­чен. Не­за­ви­си­мо от това как раз­лич­ни­те кос­ми­чес­ки тела в кос­мо­са са уни­що­жа­ва­ни и пре­съз­да­ва­ни, те все още са ре­зул­тат от една ед­нич­ка ми­съл на по-вис­ше съ­щес­т­во на ви­со­ко ниво в този кос­мос и от не­го­ви­те спо­соб­нос­ти. С дру­ги думи, те все още са ре­зул­тат от стан­дар­ти­те и под­ред­би­те на ста­рия кос­мос. Това е, за­що­то за едно дори по-ог­ром­но съ­щес­т­во всич­ки кос­ми­чес­ки тела под него са част от не­го­во­то тяло и ко­га­то оп­ре­де­ле­на клет­ка е ели­ми­ни­ра­на по вре­ме на ме­та­бо­лич­ния про­цес, ко­га­то клет­ка­та е пре­съз­да­де­на, тя все още носи не­го­ви­те соб­с­т­ве­ни ме­ха­низ­ми, не­го­ви­те соб­с­т­ве­ни ха­рак­те­рис­ти­ки и не­ща­та на не­го­ва­та соб­с­т­ве­на все­ле­на – всич­ко е нап­ра­ве­но от него. Но ко­га­то це­ли­ят кос­мос на­ис­ти­на си е оти­шъл, то е ся­каш това съ­щес­т­во е ум­ря­ло, и по-къс­но, в оп­ре­де­лен мо­мент, ко­га­то едно съ­щес­т­во е пре­съз­да­де­но, то няма нищо общо със съ­щес­т­во­то, ко­е­то е ум­ря­ло. Това, за ко­е­то го­во­ря тук, не е като ка­за­но­то от мен за това как ко­га­то ду­ша­та на­пус­ка фи­зи­чес­ко­то тяло, все едно сва­ля дре­хи­те си и ги сме­ня с дру­ги – не е този тип връз­ка и няма ни­как­ва връз­ка с ми­на­ло­то.

Ця­ло­то три­е­дин­с­т­во на едно съ­щес­т­во се раз­ла­га и спи­ра да съ­щес­т­ву­ва, и не­за­ви­си­мо на кол­ко ви­со­ко ниво е съ­щес­т­во­то, не ос­та­ва нищо. Тази идея, по от­но­ше­ние на края на тази не­бес­на твърд, е ли­ше­на от съ­дър­жа­ние за всич­ки съ­щес­т­ва в този кос­мос; всич­ки те са обър­ка­ни от нея и ни­кой не я раз­би­ра; тя е нещо от­въд тях­но­то раз­би­ра­не. Дори ако раз­вих­рят въ­об­ра­же­ни­я­та си, това все още е ог­ра­ни­че­но до как­во­то едно съ­щес­т­во може да мис­ли или знае в този кос­мос, и е в сте­пен­та на мъд­рост, про­из­ве­де­на от съ­щес­т­ва­та на този ци­къл. Фа-ко­ри­ги­ра­не­то, при ця­ла­та си зна­чи­мост, не зна­чи нищо за тях. И нещо по­ве­че, всич­ки съз­на­тел­ни съ­щес­т­ва са из­не­на­да­ни, ко­га­то са из­п­ра­ве­ни пред всич­ки неща във Фа-ко­ри­ги­ра­не­то, и не зна­ят как да ре­а­ги­рат. Всич­ки те зна­ят, че прин­ци­пи­те, ко­и­то пре­по­да­дох, са доб­ри, но ста­ри­те прин­ци­пи са там, а те бяха съз­да­де­ни през пе­ри­о­ди­те на упа­дък и уни­що­же­ние от ста­ри­те прин­ци­пи. Ето защо изис­к­ва­не­то на Фа-ко­ри­ги­ра­не­то за всич­ки съ­щес­т­ва е да не пра­вят нищо.

Най-щас­т­ли­ви­те са оне­зи, ко­и­то не са пред­п­ри­е­ли нищо по вре­ме на пе­ри­о­да на Фа-ко­ри­ги­ра­не­то – те само тихо наб­лю­да­ват не­ща­та. Тъй като ис­кам да спа­ся всич­ки, ще нап­ра­вя така, че всич­ки тези съ­щес­т­ва да се аси­ми­ли­рат към но­вия кос­мос и да пре­ми­нат в него. Но ста­ри­те сили ви­дя­ха, че мно­го съ­щес­т­ва са из­вър­ши­ли мно­гоб­рой­ни гре­хо­ве в ис­то­ри­я­та; те мис­ле­ха, че тези съ­щес­т­ва не бива да бъ­дат спа­се­ни и не бива да бъ­дат за­па­зе­ни, и се по­чув­с­т­ва­ха си­гур­ни, че имат кон­т­рол над мо­е­то Фа-ко­ри­ги­ра­не, така че нап­ра­ви­ха под­ред­би за про­чис­т­ва­не­то на тези съ­щес­т­ва по вре­ме на мо­е­то Фа-ко­ри­ги­ра­не. То­га­ва, по от­но­ше­ние на съ­щес­т­ва­та в този свят, защо те (ста­ри­те сили – бел. прев.) пра­вят оне­зи по­роч­ни по­ли­цаи така жес­то­ки, ярос­т­ни и сви­ре­пи, и защо ка­рат оне­зи зли неща на нис­ко ниво да вър­шат зли­ни? Тях­на­та цел е да ели­ми­ни­рат оп­ре­де­ле­ни хора в све­та и уче­ни­ци­те, за ко­и­то ня­мат ви­со­ко мне­ние. Така те ка­рат как­то злос­тор­ни­ци­те, така и жер­т­ви­те им, да вър­шат ог­ром­ни гре­хо­ве. Оне­зи, чи­и­то нива са мал­ко по-ви­со­ки, не пра­вят тези неща ди­рек­т­но. Те мис­лят, че тъй като са Бо­го­ве, са све­ще­ни и чис­ти и не ис­кат да пъ­хат ръ­це­те си в куп бок­лук, за да раз­бър­к­ват не­ща­та ди­рек­т­но, и това е, за­що­то щом дой­дат тук, ще пад­нат. Така те пос­ле­до­ва­тел­но кон­т­ро­ли­рат съ­щес­т­ва в ни­во­то, ко­е­то е не­пос­ред­с­т­ве­но под тях­но­то. Ста­ри­те сили на раз­лич­ни нива пра­вят неща, ко­и­то се на­мес­ват на Фа-ко­ри­ги­ра­не­то на вся­ко ниво, и ето защо ко­га­то се стиг­не до чо­веш­кия свят, зли­те съ­щес­т­ва дейс­т­ват по-злоб­но. Ни­ко­га пре­ди не е било пра­ве­но Фа-ко­ри­ги­ра­не. Не­за­ви­си­мо кол­ко опас­на ста­ва си­ту­а­ци­я­та, Фа-ко­ри­ги­ра­не­то ос­та­ва без­п­ре­це­ден­т­на въз­мож­ност за всич­ки съз­на­тел­ни съ­щес­т­ва. Фа съ­щес­т­ву­ва от дъл­го вре­ме; аз дой­дох с този все­мо­гъщ, този хар­мо­ни­зи­ращ и все­об­х­ва­щащ, този без­п­ре­це­ден­тен и този най-до­бър Фа. (Топли аплодисменти)

Но за Дафа уче­ни­ци­те, ко­и­то дой­до­ха да ут­вър­ж­да­ват Фа, и за съ­щес­т­ва­та в по-го­ле­мия кос­мос това е прос­то въп­рос на прев­ръ­ща­не на спа­се­ни­е­то чрез Фа в кон­к­рет­на ре­ал­ност. С дру­ги думи, този Фа е тук от мно­го от­дав­на и е прос­то въп­рос на това, как съз­на­тел­ни­те съ­щес­т­ва дейс­т­ват съ­об­раз­но този Фа, или как­то го из­ло­жих аз, как те се аси­ми­ли­рат – то прос­то във­ли­ча този про­цес, това е всич­ко. Пре­ди съм каз­вал, че ни­кой не може да ув­ре­ди този Фа. Не ста­ва въп­рос, че аз съз­да­вам ня­ка­къв нов Фа, до­ка­то пра­вя не­ща­та. Фа съ­щес­т­ву­ва от мно­го дъл­го вре­ме. Въп­ро­сът е как съз­на­тел­ни­те съ­щес­т­ва се аси­ми­ли­рат с Фа, това е всич­ко. Кол­ко­то по­ве­че мъд­рост има едно съ­щес­т­во, тол­ко­ва по-ви­со­ко мис­ли то за себе си, но има ре­ал­нос­ти, ко­и­то дори съ­щес­т­во с ог­ром­на мъд­рост не може да види на сво­е­то ниво. Вър­ху него оказ­ва ог­ром­но вли­я­ние вся­ка ми­съл, ко­я­то то има към Фа-ко­ри­ги­ра­не­то. Една не­го­ва ми­съл може да на­ка­ра слой след слой съз­на­тел­ни съ­щес­т­ва да съг­ре­шат сре­щу Фа-ко­ри­ги­ра­не­то и то­га­ва то ще е съг­ре­ши­ло сре­щу Фа-ко­ри­ги­ра­не­то. Не­за­ви­си­мо кол­ко ги­ган­т­с­ки са съ­щес­т­ва­та, всич­ки те са из­п­ра­ве­ни пред този въп­рос, за­що­то ни­кое съ­щес­т­во в този кос­мос не при­над­ле­жи на бъ­де­щия кос­мос и не­за­ви­си­мо кол­ко мно­го мо­гат да ви­дят от ис­тин­с­ка­та си­ту­а­ция, все още не мо­гат да ви­дят това, ко­е­то е най-вър­хов­но­то. Така дори за край­ни­те, пос­лед­ни съ­щес­т­ва на кос­мо­са, това може да е ог­ром­на ка­тас­т­ро­фа – вед­на­га щом из­ник­не [не­у­мес­т­на] ми­съл, те не мо­гат да из­бя­гат от ка­тас­т­ро­фа­та. Из­пол­з­вам чо­веш­ки думи, за да опи­ша не­ща­та по този на­чин, и го на­ри­чам ка­тас­т­ро­фа, за­що­то без Фа-ко­ри­ги­ра­не­то не би мог­ло да ста­ва дума за спа­ся­ва­не на съз­на­тел­ни­те съ­щес­т­ва и всич­ко, ко­е­то е пре­съз­да­де­но, не би има­ло нищо общо със ста­рия кос­мос. Така това всъщ­ност е най-ве­ли­ко­то ми­ло­сър­дие към съ­щес­т­ва­та в кос­мо­са. (Аплодисменти)

Зна­е­те, че съ­щес­т­ва на раз­лич­ни нива на кос­мо­са, раз­лич­ни кос­ми­чес­ки тела, раз­лич­ни твър­ди­ни и раз­лич­ни ко­ло­сал­ни твър­ди­ни са съз­да­де­ни от ед­нич­ка­та ми­съл на Бог от ви­со­ко ниво. Дори до­ка­то каз­вах това, има ня­кои съ­щес­т­ва, ко­и­то се­дят там горе и се чув­с­т­ват дос­та до­вол­ни от себе си. Те мис­лят, че всич­ко е било съз­да­де­но от една тях­на ми­съл. Но оне­зи, ко­и­то са над тях, им се сме­ят: „Всич­ко това беше съз­да­де­но от една ед­нич­ка моя ми­съл.“ А оне­зи, ко­и­то са на дори по-ви­со­ки нива, мис­лят също по този на­чин. Това е, за­що­то ни­кое от тях не знае, че над него има дори по-ги­ган­т­с­ки По­ве­ли­те­ли. Но един­с­т­ве­ни­ят, кой­то ис­тин­с­ки виж­да кол­ко смеш­ни са те, съм аз. (Аплодисменти) Това Фа-ко­ри­ги­ра­не е най-го­ля­ма­та въз­мож­ност за тях и най-ве­ли­ко­то ми­ло­сър­дие към тях, при все това всич­ки те ис­кат да го кон­т­ро­ли­рат из­ця­ло. Те мис­лят, че това, ко­е­то имат под свой кон­т­рол, е най-доб­ро­то, и че ми по­ма­гат във Фа-ко­ри­ги­ра­не­то. Дори на­си­ла ми на­ла­гат сво­и­те най-доб­ри неща. По­мис­ле­те за това, ко­га­то ми на­ла­гат неща, как­ва преч­ка, как­во пре­пят­с­т­вие съз­да­ват за мен? И ко­га­то не ис­ка­те тех­ни­те неща, те мис­лят, че от­х­вър­ля­те най-доб­ри­те неща, и така то е съ­що­то като да уни­що­жа­ва­те кос­мо­са, като да уни­що­жа­ва­те бъ­де­ще­то – ето как го виж­дат. Те имат само тол­ко­ва мъд­рост, така че това е рав­ни­ще­то на раз­би­ра­не­то им.

Поч­ти всич­ки нива вър­ху нива от съ­щес­т­ва в сис­те­ма­та на ста­ри­те сили мис­лят и дейс­т­ват по този на­чин и това е, ко­е­то при­чи­ни пре­пят­с­т­вия във Фа-ко­ри­ги­ра­не­то. Ко­га­то тази една тях­на ми­съл се про­я­ви на най-нис­ко­то ниво на кос­мо­са, тя до­веж­да най-ло­ши­те ре­зул­та­ти. Кол­ко­то по-нис­ки и лоши са съ­щес­т­ва­та, тол­ко­ва по-лоши и пок­ва­ре­ни са не­ща­та, ко­и­то пра­вят. Ето всъщ­ност как въз­ник­на ця­ло­то това прес­лед­ва­не. Всъщ­ност ни­ва­та вър­ху ни­ва­та от съ­щес­т­ва, за ко­и­то току-що го­во­рих… точ­но сега вече не го­во­рех за съ­щес­т­ва­та в ог­ром­ни­те кос­ми­чес­ки тела – го­во­рех за оне­зи глав­ни тела, Кра­ле, по-го­ле­ми глав­ни тела и Кра­ле­те на Кра­ле на раз­лич­ни, ог­ром­ни кос­ми­чес­ки тела. Го­во­рех за тези съ­щес­т­ва. По­мис­ле­те кол­ко нива вър­ху нива, без­б­рой­ни, без­г­ра­нич­ни, без­мер­ни Бо­го­ве, Буди, Да­о­си и съз­на­тел­ни съ­щес­т­ва има в тази твърд. Няма сми­съл да го­во­ря за тях, тъй като това, ко­е­то пра­вят, или ко­е­то пра­вят по-кон­к­рет­но, е все при­чи­не­но от дейс­т­ви­я­та на глав­ни­те им тела.

Кос­мо­сът е прос­то тол­ко­ва ог­ро­мен, така че щом Учи­те­лят го­во­ри за него, раз­го­во­рът ще ста­не мно­го об­ши­рен и от ви­со­ко ниво, за­що­то това, пред ко­е­то съм из­п­ра­вен сега, са все та­ки­ва неща, и това, с ко­е­то се за­ни­ма­вам точ­но сега, са все неща като тези. И от­ра­же­ни­е­то в све­та на обик­но­ве­ни­те хора идва из­ця­ло от из­вър­ше­но­то от съ­щес­т­ва­та на оне­зи ви­со­ки нива. Не пре­по­да­вам Фа про­из­вол­но; и на тях пре­по­да­вам Ис­ти­на­та и пре­по­да­вам кон­к­рет­но от­нос­но тези неща. Зву­чи от мно­го ви­со­ко ниво за оне­зи там долу, но тези от вас, ко­и­то се­дят тук, са все Дафа уче­ни­ци, така че в край­на смет­ка аз не пре­по­да­вам нещо на обик­но­ве­ни­те хора. Не­ща­та, за ко­и­то го­во­ря днес, са всъщ­ност труд­ни за раз­би­ра­не от обик­но­ве­ни­те хора. Но хо­ра­та мо­гат да усе­тят мо­е­то със­т­ра­да­ние, мо­гат да усе­тят енер­гия и да усе­тят, че това е доб­ро за тях. При все това само Дафа уче­ни­ци­те раз­би­рат ис­тин­с­ки как­во пре­по­да­вам. (Аплодисменти)

Още не сте обяд­ва­ли, така че на­ис­ти­на не ис­кам да го­во­ря твър­де дъл­го. (Дълги, ентусиазирани аплодисменти, молещи Учителя да остане)

Всъщ­ност не­за­ви­си­мо кол­ко мно­го каз­вам, вие все още тряб­ва да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те на прак­ти­ка – това е пър­во­то и най-важ­но­то. Не под­це­ня­вай­те ва­ша­та Фа-кон­фе­рен­ция – тя е част от ця­лос­т­ния про­цес на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не на Дафа уче­ни­ци­те. (Аплодисменти) Така, до­ка­то ис­ка­те да ме слу­ша­те да ви пре­по­да­вам дори по-ви­со­ки и по­ве­че неща и да нав­ли­зам в по­ве­че под­роб­нос­ти, всъщ­ност по вре­ме на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то вие все още тряб­ва да пра­ви­те прог­рес стъп­ка по стъп­ка. Така че пре­ди Фа-ко­ри­ги­ра­не­то да е прик­лю­чи­ло, тряб­ва да из­пол­з­ва­те ос­та­ва­що­то вре­ме и со­лид­но да се спра­вя­те доб­ре във вся­ко едно нещо, ко­е­то един Дафа уче­ник тряб­ва да пра­ви. Ето как тряб­ва да про­дъл­жа­ва­те по този път към бъ­де­ще­то и към това, ко­е­то е най-ве­ли­чес­т­ве­но; не може да про­пус­ка­те дори и една въз­мож­ност или да се про­ва­ля­те с ко­я­то и да било стъп­ка.

Това е на­ис­ти­на труд­но дори ко­га­то да­ва­те най-доб­ро­то от себе си, за да вър­ви­те доб­ре по своя път. По вре­ме на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то вие всъщ­ност пос­то­ян­но се пре­пъ­ва­те и па­да­те, и пос­ле се из­п­ра­вя­те, за да про­дъл­жи­те да вър­ви­те. Но това об­щес­т­во, пред ко­е­то сте из­п­ра­ве­ни, ко­е­то е из­г­ра­де­но от чо­веш­ка­та на­у­ка, тази ре­ал­ност е мно­го съб­лаз­ни­тел­на. Така, ко­га­то сте из­п­ра­ве­ни пред това обик­но­ве­но об­щес­т­во, е на­ис­ти­на труд­но да ба­лан­си­ра­те меж­ду това да сте са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ващ се и обик­но­вен чо­век, и е труд­но да нап­ра­ви­те про­бив от­въд вся­как­ви ви­до­ве при­вър­за­нос­ти. Но не­за­ви­си­мо от всич­ко, вие сте Дафа уче­ни­ци, така че под­дър­жай­те пра­вед­ни мис­ли в съз­на­ни­я­та си и да­вай­те най-доб­ро­то от себе си да се спра­вя­те доб­ре с това, ко­е­то тряб­ва да пра­ви­те. Вие се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те, до­ка­то се при­дър­жа­те към обик­но­ве­ни­те хора в мак­си­мал­на сте­пен. Няма нуж­да да ста­ва­те мо­на­си или да дейс­т­ва­те като оне­зи хора, ко­и­то са на­пус­на­ли мир­с­кия свят. Всъщ­ност това е вече най-удоб­но­то по от­но­ше­ние на фор­ма. Но що се от­на­ся до из­ди­га­не­то на ва­шия Шин­шин, там аб­со­лют­но не може да има ком­п­ро­мис. Ня­кои хора мо­гат да го до­ло­вят, дру­ги може да не са в със­то­я­ние да го до­ло­вят и вие може дори да не до­ло­ви­те тол­ко­ва сил­но сво­е­то из­ди­га­не и по­доб­ре­ние. Но ко­га­то ста­ва въп­рос за тези неща, е аб­со­лют­но стрик­т­но. Ко­га­то една част е на­пъл­но усъ­вър­шен­с­т­ва­на, тя не­за­бав­но ще бъде аси­ми­ли­ра­на към дру­га­та стра­на и ето защо на тази ваша стра­на ви­на­ги има­те чув­с­т­во­то, че не сте нап­ред­на­ли мно­го. При­чи­на­та е, че про­ме­ни­те на по­вър­х­ност­та са мно­го мал­ки, до­ка­то про­ме­ни­те в сър­це­ви­на­та са ог­ром­ни. Така в това със­то­я­ние е га­ран­ти­ра­но, че вие мо­же­те да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те, га­ран­ти­ра­но е, че мо­же­те да се по­доб­ря­ва­те и е га­ран­ти­ра­но, че в про­це­са на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не дори ко­га­то се под­х­лъз­не­те и пад­не­те, до­ка­то не сте дос­та­тъч­но вни­ма­тел­ни, това няма да до­ве­де до по­ни­же­ние на ва­ше­то ниво. Това е така, за­що­то стра­на­та, ко­я­то е на­пъл­но усъ­вър­шен­с­т­ва­на, е от­де­ле­на. Вед­нъж от­де­ле­на, стра­на­та, ко­я­то е на­пъл­но усъ­вър­шен­с­т­ва­на, няма да пра­ви греш­ки, ко­га­то чо­веш­ко­то тяло ги пра­ви, и за­то­ва не е въз­мож­но тя да про­пад­не по от­но­ше­ние на ниво. Това е по от­но­ше­ние на нор­мал­но­то са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не. Но кол­ко­то до хо­ра­та, ко­и­то оти­ват на про­ти­во­по­лож­на­та стра­на в кри­тич­ни мо­мен­ти или пра­вят неща, за да прес­лед­ват Дафа и Дафа уче­ни­ци, това е нещо раз­лич­но. За са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­щи­те се оба­че, що се от­на­ся до по­ви­ша­ва­не на изис­к­ва­не­то към ва­шия Шин­шин и изос­та­вя­не на при­вър­за­нос­ти­те ви, аб­со­лют­но няма из­мък­ва­не и стан­дар­тът аб­со­лют­но не може да бъде по­ни­жа­ван, за­що­то тряб­ва да сме от­го­вор­ни към бъ­де­ще­то и към кос­мо­са, и към съз­на­тел­ни­те съ­щес­т­ва на бъ­де­ще­то. Мно­го Дафа уче­ни­ци ще пос­тиг­нат ста­тус на ги­ган­т­с­ки съ­щес­т­ва в бъ­де­ще и ще об­х­ва­нат мно­го съз­на­тел­ни съ­щес­т­ва, дори без­г­ра­нич­ни съ­щес­т­ва. Така, ако ва­ши­ят стан­дарт е по­ни­жен, то­га­ва това ниво на кос­мо­са и това ниво на не­бес­на­та твърд няма да тра­ят дъл­го, така че тряб­ва да пок­ри­е­те стан­дар­та.

Но не се тре­во­же­те, за­що­то Учи­те­лят е ка­зал това. Ни­ко­га не съм ви при­нуж­да­вал да пра­ви­те нещо. Мо­же­те да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те, до­ка­то се при­дър­жа­те към обик­но­ве­но­то об­щес­т­во кол­ко­то е въз­мож­но по­ве­че. Но като са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ващ се, тряб­ва да зна­е­те как тряб­ва да се дър­жи­те. Дай­те всич­ко от себе си, за да се спра­ви­те доб­ре и да от­го­во­ри­те на стан­дар­та за са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ващ се. Аз съм мно­го про­тив това, че вед­на­га се тре­во­жи­те, щом чу­е­те Учи­те­ля да каже нещо, и щом се раз­т­ре­во­жи­те, вед­на­га оти­ва­те в край­нос­ти и спи­ра­те да пра­ви­те как­во­то и да било, мис­лей­ки: „Ще пра­вя само неща за Фа-ко­ри­ги­ра­не­то.“ Не мо­же­те да нап­ра­ви­те това, за­що­то пъ­тят, по кой­то Дафа уче­ни­ци­те по­е­мат днес, ще бъде пъ­тят за са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не на хо­ра­та в бъ­де­ще­то.

Ви­де­ли сте ефек­та, кой­то ре­ли­ги­я­та има вър­ху об­щес­т­во­то, ко­га­то чо­веш­ки­ят мо­рал за­па­да. Тя не само не може да спа­ся­ва хо­ра­та, но също под­ко­па­ва пра­вед­на­та им вяра. Що се от­на­ся до ду­хо­вен­с­т­во­то, до хо­ра­та, ко­и­то са изос­та­ви­ли мир­с­кия свят, и до са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­щи­те се, в тях обик­но­ве­ни­те хора са вло­жи­ли сво­и­те до­ве­рие и вяра в Бо­го­ве­те, те са вло­жи­ли на­деж­ди­те си в тези хора. Така, ко­га­то тези хора не се спра­вят доб­ре, не ста­ва въп­рос само за от­де­лен чо­век, кой­то не се спра­вя доб­ре. Ко­га­то гру­па от са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­щи се или ре­ли­гия не вър­ви по пра­ве­ден път, не ста­ва въп­рос, че само тя са­ма­та не вър­ви по пра­ве­ден път. Това ще до­ве­де до из­раж­да­не на ця­ло­то об­щес­т­во и ще при­чи­ни проб­ле­ми на ог­ром­ни гру­пи хора. И съ­щев­ре­мен­но лип­са­та на вяра в Бо­го­ве­те у тези хора е най-жал­ко­то и тъж­но нещо за съз­на­тел­ни­те съ­щес­т­ва, за оне­зи съ­щес­т­ва, ко­и­то вяр­ват в Бо­го­ве­те. Така че в бъ­де­ще­то е дос­та ве­ро­ят­но да няма та­ка­ва фор­ма като ре­ли­ги­я­та. Може би учеб­ни­ци­те, ко­и­то чо­ве­чес­т­во­то ще изу­ча­ва в бъ­де­ще, ще имат про­ник­ва­щи в тях еле­мен­ти на Фа и може би оне­зи, ко­и­то мо­гат да се спра­вят доб­ре или дори по-доб­ре в сво­и­те дей­нос­ти в об­щес­т­во­то, ще бъ­дат съ­щи­те като са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­щи се. Дафа уче­ни­ци, ко­га­то си при­пом­ня­те всич­ко, ко­е­то пра­ви­те днес, не е ли то съ­що­то? Дафа няма как­ва­то и да било осе­за­е­ма фор­ма в све­та, ко­я­то да го пра­ви ня­ка­къв вид по­ли­ти­ка в об­щес­т­во­то.

Ще нап­ра­вя така, че всич­ко в бъ­де­ще­то да вър­ви по най-пра­вед­ния път. Така хо­ра­та на бъ­де­ще­то ще бъ­дат бла­гос­ло­ве­ни. Това чо­веш­ко об­щес­т­во ще ос­та­не в бъ­де­ще­то, така че това е бла­гос­ло­вия за съ­щес­т­ва­та на бъ­де­ще­то, за съз­на­тел­ни­те съ­щес­т­ва на раз­лич­ни нива в бъ­де­ще­то, за­що­то е въз­мож­ност и е част от хар­мо­ни­зи­ра­не­то и до­веж­да­не­то до съ­вър­шен­с­т­во на съ­щес­т­ва­та от Дафа. Така че чо­веш­ко­то об­щес­т­во на бъ­де­ще­то ще пре­тър­пи ог­ром­ни про­ме­ни и раз­ли­чия в срав­не­ние с днеш­но­то чо­веш­ко об­щес­т­во. Не каз­ват ли мно­го хора, че хо­ра­та на бъ­де­ще­то ще бъ­дат бла­гос­ло­ве­ни? За са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­щи­те се от ми­на­ло­то са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то беше труд­но. Мно­го хора, ко­и­то ис­ка­ха да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ват, из­мис­ли­ха на­чин: да стра­дат и да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ват пос­ред­с­т­вом стра­да­ние. Са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то чрез стра­да­ние може на­ис­ти­на да на­ма­ли кар­ма­та, за­що­то в край­на смет­ка се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те, така че мо­же­те да се из­диг­не­те. Но дори ко­га­то те да­до­ха всич­ко от себе си, тех­ни­те нива все още бяха ог­ра­ни­че­ни и по­ве­че­то от тях не мо­же­ха да пре­ми­нат от­въд Три­те Сфе­ри. При­чи­на­та беше, че ня­ма­ше Фа, кой­то да нап­рав­ля­ва тях­но­то са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не, и те не зна­е­ха стан­дар­ти­те на Фа и изис­к­ва­ни­я­та на раз­лич­ни нива. И съ­щес­т­ва­та на раз­лич­ни нива има­ха труд­нос­ти да бъ­дат от­го­вор­ни за тях. Не че Бо­го­ве­те не бяха ми­ло­сър­д­ни към тях, а беше в дейс­т­вие за­ко­нът за вза­им­но по­раж­да­не и вза­им­но по­тис­ка­не в кос­мо­са. Ко­га­то у ня­ко­го се по­ро­ди ми­съл, тя про­из­веж­да раз­лич­ни еле­мен­ти, ко­и­то са и от по­ло­жи­тел­на­та, и от от­ри­ца­тел­на­та стра­на. Ко­га­то у вас въз­ник­не ми­съл на доб­ро­та, зло­то също се по­я­вя­ва, а ко­га­то има­те зла ми­съл, това също има ефект. Ето защо мно­го са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­щи се са каз­ва­ли, че „от една ми­съл въз­ник­ва как­то доб­ро, така и зло“. Но кой на­ис­ти­на знае ис­ти­на­та зад тези думи? Бо­го­ве­те не мо­гат да дейс­т­ват при­бър­за­но. Спа­ся­ва­не­то на хора не е дреб­но нещо. Защо ко­га­то Исус спа­ся­ва­ше хора и пра­ве­ше та­ко­ва ог­ром­но доб­ро дело, съ­щес­т­ва­та в Не­бе­са­та кон­т­ро­ли­ра­ха не­ща­та така? И защо дори поз­во­ли­ха да бъде раз­п­нат? Из­г­леж­да­ше, че той стра­да за чо­веш­ки­те гре­хо­ве, но защо един Бог ще тряб­ва да стра­да за гре­хо­ве­те на чо­ве­чес­т­во­то? Защо не се на­ме­си­ха по-вис­ши Бо­го­ве? Защо Бо­го­ве­те не мо­же­ха ди­рек­т­но да на­ма­лят чо­веш­ки­те гре­хо­ве? В ми­на­ло­то това бяха за­ко­ни на кос­мо­са – всич­ко беше така. От мо­я­та глед­на точ­ка това е, за­що­то на Фа на ста­рия кос­мос му лип­с­ва мъд­рост в това от­но­ше­ние, така че след­ва­щия път няма да е така. В бъ­де­ще ще се слу­чат го­лям брой ог­ром­ни про­ме­ни, така че за съз­на­тел­ни­те съ­щес­т­ва ще бъде чу­дес­но във вся­ко едно от­но­ше­ние и та­ка­ва пок­ва­ра няма да съ­щес­т­ву­ва.

Но въп­ре­ки че в из­вес­тен сми­съл за­ко­нът за вза­им­но­то по­раж­да­не и вза­им­но­то по­тис­ка­не по­ве­че няма да бъде аб­со­лю­тен в бъ­де­ще­то, той все още ще съ­щес­т­ву­ва и по­ло­жи­тел­ни­те и от­ри­ца­тел­ни­те съ­щес­т­ва все още ще съ­щес­т­ву­ват. Така, ко­га­то ста­не въп­рос за най-ло­шо­то, най-нис­ко­то ниво, въп­ре­ки че няма да бъде пок­ва­ре­но кол­ко­то пре­диш­но­то най-нис­ко ниво, то все пак няма да е доб­ро. Хо­ра­та на бъ­де­ще­то ще бъ­дат бла­гос­ло­ве­ни, но само в срав­не­ние с днеш­ни­те хора. Ще има неща, ко­и­то про­из­веж­дат кар­ма, как­то и стра­да­ние за ели­ми­ни­ра­не кар­ма­та на чо­ве­чес­т­во­то, така че ще има вой­ни, епи­де­мии и бед­с­т­вия. Оп­ре­де­ле­но ще бъде така. В про­ти­вен слу­чай, ко­га­то гре­хо­ве­те на чо­ве­чес­т­во­то са ста­на­ли твър­де мно­го и не са били ели­ми­ни­ра­ни и зап­ла­те­ни чрез стра­да­ние, чо­ве­чес­т­во­то би било уни­що­же­но. Ако чо­ве­чес­т­во­то ня­ма­ше стра­да­ние, не би зна­е­ло как­во е щас­тие; не е въз­мож­но това чо­веш­ко мяс­то да ста­не рай. Точ­но за­що­то има стра­да­ние, чо­век може да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва тук и ко­га­то не се спра­вя доб­ре, може да съз­да­де кар­ма. Така чо­веш­ко­то об­щес­т­во ви­на­ги ще бъде спе­ци­ал­на сре­да.

На чо­ве­чес­т­во­то ще бъде да­де­на най-ве­ли­ка­та бла­гос­ло­вия – това оз­на­ча­ва, че бъ­де­що­то чо­ве­чес­т­во няма да има стан­дар­ти, нис­ки като на се­гаш­но­то чо­ве­чес­т­во, и това е най-ве­ли­ко­то ми­ло­сър­дие. (Аплодисменти) Ко­га­то всич­ко вече не е тол­ко­ва пок­ва­ре­но, сре­да­та ще бъде из­диг­на­та, от­но­си­тел­но ка­за­но. Стра­да­ни­е­то няма да бъде тол­ко­ва низ­ко и всич­ко ще бъде под­дър­жа­но вър­ху ос­но­ва, ко­я­то има по-ви­сок стан­дарт от този на се­гаш­но­то чо­ве­чес­т­во и къ­де­то всич­ко ще бъде оце­ня­ва­но чрез Фа на това ниво. Така че, кол­ко­то до бъ­де­щи­те хора, оне­зи, ко­и­то са спо­соб­ни да прис­тъ­пят в бъ­де­ще­то, са бла­гос­ло­ве­ни. И защо е така? Това е, за­що­то Дафа бе раз­п­рос­т­ра­нен тук, това мяс­то беше съз­да­де­но за Дафа, съ­щес­т­ва­та тук нап­ра­ви­ха жер­т­ви и на тях е по­ве­рен нап­ре­дъ­кът на ис­то­ри­я­та до тази точ­ка днес. Така че бла­гос­ло­вии ще бъ­дат да­де­ни на бъ­де­щи­те съ­щес­т­ва и на бъ­де­що­то чо­ве­чес­т­во.

Раз­би­ра се, това не е прос­то нещо. Всич­ки неща в кос­мо­са са свър­за­ни по­меж­ду си, те са вза­им­но свър­за­ни и се за­вър­ш­ват и до­пъл­ват едно дру­го, има също и дру­ги фак­то­ри и при­чи­ни, ко­и­то дейс­т­ват. Така с дру­ги думи, ко­га­то в све­та се случ­ват по­доб­ни про­ме­ни, в дейс­т­ви­тел­ност раз­лич­ни­те из­ме­ре­ния и нива в це­лия кос­мос съ­от­вет­но също из­ди­гат сво­и­те сфе­ри. Вся­ко ниво… ко­га­то стан­дар­тът на това мяс­то в Три­те Сфе­ри се из­диг­не, то­га­ва по­мис­ле­те за това, не може да се из­диг­не­те до ниво, къ­де­то сте за­ед­но с Бо­го­ве­те, така че ни­ва­та, къ­де­то са Бо­го­ве­те, също тряб­ва да се из­диг­нат. И не може да има­те едно ниво Бо­го­ве, из­диг­на­то до там, къ­де­то са дру­го ниво Бо­го­ве, така че това ниво Бо­го­ве също тряб­ва да се из­диг­не. С дру­ги думи, стан­дар­тът на вся­ко ниво се из­ди­га. Така с дру­ги думи, сре­да­та на вся­ко ниво ще бъде по-доб­ра. Раз­би­ра се, за да се пос­тиг­нат тези неща, ме­ха­низ­ми­те на не­бес­на­та твърд, как­то и мъд­рост­та и спо­соб­нос­ти­те на Фа тряб­ва да дос­тиг­нат тази точ­ка, и ето как това може да нап­ра­ви така, че на­чи­нът на съ­щес­т­ву­ва­не на съ­щес­т­ва­та и все­ки ас­пект на не­ща­та да ста­нат по-прек­рас­ни.

Това, с ко­е­то се спра­вят Дафа уче­ни­ци­те днес, е съз­да­ва­не на най-доб­ри­те съ­щес­т­ва на бъ­де­ще­то. И ето защо за всич­ки вас, ко­га­то ста­не въп­рос за Шин­шин изис­к­ва­ния или за стан­дар­та, кой­то мо­же­те да пос­тиг­не­те като прак­ти­ку­ва­щи, няма мяс­то за пре­го­во­ри – вие тряб­ва да пос­тиг­не­те стан­дар­та.

Фа изис­к­ва да се при­дър­жа­те кол­ко­то може по­ве­че към на­чи­на на жи­вот в това обик­но­ве­но об­щес­т­во, така че в име­то на това да сте спо­соб­ни да жи­ве­е­те тук, не мо­же­те да ос­та­ви­те хо­ра­та да ви смя­тат за ня­ка­къв вид стра­нен или осо­бен чо­век. Въп­ре­ки че мно­го хора, ко­и­то са на­пус­на­ли мир­с­кия свят, се усъ­вър­шен­с­т­ват по този ме­тод, ре­ли­ги­я­та всъщ­ност е прос­то още една фор­ма на те­ку­що­то със­то­я­ние на чо­веш­ко­то об­щес­т­во. Така че по този на­чин пъ­ти­ща­та, ко­и­то по­е­ма­те, са всъщ­ност по­ла­га­не на ос­но­ва­та за бъ­де­щи­те съ­щес­т­ва. Всич­ко това оба­че не е ек­с­пе­ри­мен­ти­ра­не с вас. Фа съ­щес­т­ву­ва от мно­го вре­ме; вие го ре­а­ли­зи­ра­те на дейс­т­вия, това е прос­то та­къв про­цес. Фа-ко­ри­ги­ра­не­то не­съм­не­но ще ус­пее. Може да сте чу­ва­ли от раз­лич­ни пред­с­ка­за­ния или от хора със спо­соб­нос­ти, че чо­ве­чес­т­во­то ще се из­п­ра­ви пред та­ка­ва и та­ка­ва ка­тас­т­ро­фа. Но ни­кой не е пос­мял да каже, че това Фа-ко­ри­ги­ра­не няма да ус­пее, и това е, за­що­то то ще ус­пее без как­во­то и да е съм­не­ние. При­чи­на­та е, че не­за­ви­си­мо дали съ­щес­т­ва­та мо­гат да осъз­на­ят на прак­ти­ка изис­к­ва­ни­я­та на Фа към тях, Фа-ко­ри­ги­ра­не­то не­съм­не­но ще ус­пее. Това е, за­що­то ако чо­веш­ка­та раса не ус­пее в ут­вър­ж­да­ва­не­то на Фа, Фа ще съз­да­де всич­ки съ­щес­т­ва на­но­во – Фа има всич­ко, ко­е­то лип­с­ва, за­що­то в него се съ­дър­жа всич­ко. Това, ко­е­то се на­ри­ча „ми­ло­сър­дие“, е на­ме­ре­ни­е­то ми да поз­во­ля на съ­щес­т­ва­та от ста­ра­та ера да бъ­дат аси­ми­ли­ра­ни и да ста­нат част от съ­щес­т­ва­та на но­ва­та ера. Ето как­во ис­кам да нап­ра­вя.

В хода на ис­то­ри­я­та хо­ра­та са чу­ва­ли съ­щес­т­ва на раз­лич­ни нива да го­во­рят за та­къв и та­къв вид ми­ло­сър­дие и дори Бо­го­ве­те на мно­го ви­со­ки нива го­во­рят за него. Но тех­ни­те пред­с­та­ви за ми­ло­сър­дие са ог­ра­ни­че­ни до оп­ре­де­ле­ни стан­дар­ти и всич­ки те са ог­ра­ни­че­ни от сво­и­те раз­би­ра­ния и сфе­ри. Но на това ве­ли­ко ми­ло­сър­дие във Фа-ко­ри­ги­ра­не­то не са се на­тък­ва­ли ни­кои съ­щес­т­ва в це­лия кос­мос ни­ко­га пре­ди. Как­во се има пред­вид под „без­г­ра­нич­но­то ми­ло­сър­дие на Буда“? (Топли аплодисменти) Раз­би­ра се, съ­щес­т­ва­та на бъ­де­ще­то ще ви­дят спа­се­ни­е­то на съз­на­тел­ни­те съ­щес­т­ва от Дафа уче­ни­ци­те. Ко­га­то ус­пе­е­те в са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то, съ­щес­т­ва­та на бъ­де­ще­то ще зна­ят за ва­ше­то без­к­рай­но ми­ло­сър­дие на Буда. Но хо­ра­та на бъ­де­ще­то няма да зна­ят за мен, само вие мо­же­те да зна­е­те за мен и това е, за­що­то съз­на­тел­ни­те съ­щес­т­ва няма нуж­да да зна­ят – и всъщ­ност те не са дос­той­ни да зна­ят – и за тях е дос­та­тъч­но да поз­на­ват вас. Пър­во­на­чал­но така или ина­че ни­кой не зна­е­ше за мен и в бъ­де­ще пак няма да зна­ят. (Учителят се смее) (Топли аплодисменти)

Съ­щес­т­ва­та са слож­ни. Ис­ти­на­та е, че вече съм осъ­щес­т­вил на прак­ти­ка про­це­са на прев­ръ­ща­не­то на едно чо­веш­ко съ­щес­т­во в Бог. Мо­е­то тяло от плът вече уп­рав­ля­ва Фа­лун Рая и в бъ­де­ще ще ви­ди­те мно­го мои „аз“ от ми­на­ло­то, и по това вре­ме може да ги сбър­ка­те с мен. В дейс­т­ви­тел­ност за съ­щес­т­ва­та е труд­но да зна­ят същ­ност­та на глав­но­то тяло на мо­е­то ис­тин­с­ко „аз“, ис­тин­с­ко­то Глав­но Аз. Но аз знам всич­ко за вас. (Учителят се смее) (Дълги аплодисменти)

Ко­га­то дой­дох, пре­ми­нах през про­це­са на спус­ка­не ниво по ниво. Бо­го­ве­те на мно­го ви­со­ки нива имат три­е­дин­с­т­во. На раз­лич­ни нива има раз­лич­ни по­ня­тия и раз­би­ра­ния за три­е­дин­с­т­во­то. На мно­го ви­со­ки нива, къ­де­то има фи­зи­чес­ки фор­ми, три­е­дин­с­т­во­то е съ­е­ди­не­ни­е­то на Ис­тин­с­ко тяло, Ис­тин­с­ки дух и Ми­съл – това е три­е­дин­с­т­во­то. Ето как е на мно­го ви­со­ки нива. На дори по-ви­со­ки нива оба­че, вече не е така – там ми­съл и тяло са едно, няма раз­г­ра­ни­че­ние. Сега ще го­во­ря само от по­зи­ция на ни­ва­та, къ­де­то Бо­го­ве­те имат фор­ми и три­е­дин­с­т­во­то е Ис­тин­с­ко тяло, Ис­тин­с­ки дух и Ми­съл.

Ко­га­то сля­зох до ни­во­то, ко­е­то има фи­зи­чес­ки фор­ми, за­поч­нах да съз­да­вам Ис­тин­с­ко тяло и то­га­ва се спус­нах стъп­ка по стъп­ка в ко­ло­сал­на­та твърд. Все­ки път мо­е­то Ис­тин­с­ко тяло се спус­ка­ше само. С дру­ги думи, ис­тин­с­ко­то ми „аз“ е Ис­тин­с­ко­то тяло. Каз­вах ви през ця­ло­то вре­ме, че съм на най-по­вър­х­нос­т­но­то ниво и че тази ис­тин­с­ка кожа съм аз. Това е, за­що­то на вся­ко ниво ви­на­ги съз­да­вах това, ко­е­то е на най-по­вър­х­нос­т­но­то ниво, ви­на­ги съз­да­вах Ис­тин­с­ко­то тяло, така че прис­ти­гай­ки на това мяс­то на чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва, този път Ис­тин­с­ко­то тяло съ­щес­т­ву­ва в тя­ло­то от плът. (Аплодисменти) За­то­ва ос­та­вих дос­та от мо­и­те Ис­тин­с­ки ду­хо­ве на раз­лич­ни нива и в от­ми­на­ла­та ис­то­рия. Те всич­ки са мои Ис­тин­с­ки ду­хо­ве от ми­на­ло­то на раз­лич­ни нива. През ве­ко­ве­те ня­кои от тях мис­ле­ха, че няма да съм спо­со­бен да се вър­на от­но­во, така че фор­ми­ра­ха дру­го тяло [на сво­и­те нива], вся­ко от ко­и­то има моя то­чен вън­шен вид от оно­ва вре­ме. Така това оз­на­ча­ва, че във все­ле­ни­те на бъ­де­ще­то ще ви­ди­те ми­на­ло­то на мно­го мои „аз“. Всич­ки те мо­гат да вля­зат в но­вия кос­мос на бъ­де­ще­то, след като са аси­ми­ли­ра­ни, за­що­то да са били „мен“ е тях­на мо­гъ­ща доб­ро­де­тел и бла­гос­ло­вия. Все­ки път се спус­ках с Ис­тин­с­ко­то тяло, така че все­ки път, ко­га­то тя­ло­то щеше да се спус­не, Ис­тин­с­ки­ят дух не ис­ка­ше да се спус­кам, тъй като те всич­ки зна­е­ха, че сли­за­не­то на­до­лу ще пов­ле­че мно­го труд­нос­ти и няма да бъде раз­лич­но от това, да бъде уни­що­же­но. Не­за­ви­си­мо от кол­ко ви­со­ко ниво идва един Бог, ко­га­то нак­рая дос­тиг­не това чо­веш­ко мяс­то, в очи­те на Бо­го­ве­те той в общи ли­нии е ум­рял. Така че до­ка­то се спус­ках ниво по ниво, от на­ча­ло­то до края ви­на­ги из­г­раж­дах Ис­тин­с­ко­то тяло. Но въп­ре­ки че това Ис­тин­с­ко тяло е ми­на­ло през мно­гоб­рой­ни раз­лич­ни нива в хода на дъл­га ис­то­рия, от­къ­де пър­во­на­чал­но е дош­ла тази кожа и кой е това? Ни­кое съ­щес­т­во не може да знае или раз­бе­ре. Този път, по съ­щия на­чин, аз се спус­нах в чо­веш­кия свят за­ед­но с чо­веш­ко­то тяло и пре­би­ва­вах в най-вън­ш­на­та по­вър­х­ност на чо­веш­ка­та фор­ма. Това, ко­е­то е раз­лич­но е, че Ис­тин­с­ко­то тяло е вът­ре в мо­е­то тяло от плът, но ни­кое съ­щес­т­во не може да раз­бе­ре или види моя из­на­ча­лен про­из­ход. Ко­га­то току-що ка­зах, че ще бъде труд­но за съ­щес­т­ва­та в бъ­де­ще­то да зна­ят за мен, ето как­во имах пред­вид.

Бих ка­зал, че това, за ко­е­то го­во­рих днес, е от дос­та ви­со­ко ниво. (Аплодисменти) Но така или ина­че, като Дафа уче­ни­ци, след като сте чули как­во­то сте чули, прос­то го при­е­ме­те леко и не фор­ми­рай­те ня­ка­къв вид при­вър­за­ност. Пос­те­пен­но, до­ка­то пре­ми­на­ва­те през про­це­са на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не, ще раз­бе­ре­те ня­как­ва част, а ня­кои от вас може да го раз­бе­рат из­ця­ло, след като нак­рая пос­тиг­нат Съ­вър­шен­с­т­во.

Го­во­рей­ки за Съ­вър­шен­с­т­во, ва­ше­то Съ­вър­шен­с­т­во няма да се слу­чи из­вед­нъж с един за­мах, как­то при оне­зи са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­щи се с елик­сир (Дан) от ми­на­ло­то, къ­де­то той се взри­вя­ва от­вед­нъж – не е така. То­га­ва как един Дафа уче­ник дос­ти­га Съ­вър­шен­с­т­во? Тази стра­на, ко­я­то сте усъ­вър­шен­с­т­ва­ли на­пъл­но, знае всич­ко – това сте вие. Ко­га­то това мал­ко пар­чен­це от ва­ша­та най-по­вър­х­нос­т­на част пре­ми­не от дру­га­та стра­на, ще бъде като да се съ­бу­ди­те ес­тес­т­ве­но от дрям­ка. Ето как ще бъде, и няма сът­ре­се­ния. (Аплодисменти)

По вре­ме на ва­ше­то са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не, ко­га­то виж­да­те раз­лич­ни прин­ци­пи на Фа от кни­ги­те, това е само мал­ка­та част от раз­би­ра­не­то, ко­е­то по­лу­ча­ва­те тук, на чо­веш­ка­та стра­на. Зна­е­те, че ис­тин­с­ки­те Буда-прин­ци­пи не мо­гат да бъ­дат на­пъл­но раз­к­ри­ти точ­но пред са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ващ се, кой­то все още има по­вър­х­нос­т­но чо­веш­ко тяло, така че вие има­те само общо раз­би­ра­не от тази стра­на, до­ка­то стра­на­та, ко­я­то е на­пъл­но усъ­вър­шен­с­т­ва­на, вече има ця­лос­т­но раз­би­ра­не в тази сфе­ра. Така, ка­за­но по друг на­чин, до­ка­то се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те, на как­во­то и ниво да се пред­по­ла­га да бъ­де­те, в тази сфе­ра на кос­мо­са стра­на­та от вас, ко­я­то е из­ця­ло усъ­вър­шен­с­т­ва­на, знае всич­ко на вся­ко от ни­ва­та под вас и всич­ко е на­пъл­но пред очи­те ви. Това е вяр­но за ця­ла­та част от вас, ко­я­то е била на­пъл­но усъ­вър­шен­с­т­ва­на, чак до­ка­то и пос­лед­на­та част от вас е на­пъл­но усъ­вър­шен­с­т­ва­на и вие ще зна­е­те всич­ко, все едно е мно­го ес­тес­т­ве­но. Ва­ша­та по­вър­х­ност ще бъде все едно се съ­буж­да­те от сън – „Аха“ – и ще за­поч­не­те да пра­ви­те как­во­то се пред­по­ла­га да пра­ви­те. Ето как е. (Аплодисменти)

По това вре­ме мис­ле­не­то ви няма да има този чо­веш­ки на­чин на мис­ле­не или струк­ту­ра, т. е. струк­ту­ра­та на мис­ле­не­то на ва­ша­та на­пъл­но усъ­вър­шен­с­т­ва­на стра­на ще е офор­ме­на съг­лас­но най-доб­рия стан­дарт на един Бог. Така на­чи­нът на мис­ле­не няма да бъде на­чин на мис­ле­не на нис­ко ниво, но вие ще зна­е­те всич­ко на по-нис­ки нива. Всъщ­ност зна­е­те, било то Буда Ша­кя­му­ни или ня­кой друг Бог или Буда, те зна­ят мис­ли­те дори на до­би­тъ­ка или ко­не­те и дори на по-нис­ши съ­щес­т­ва – те ги зна­ят всич­ки­те и на­пъл­но, но няма да вля­зат там. Те прос­то зна­ят всич­ко, това е. По-къс­но, ко­га­то вие, Дафа уче­ни­ци, за­вър­ши­те сво­е­то са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не, ще ви­ди­те ясно всич­ко, ко­е­то е под вас, и ще зна­е­те всич­ко. Но ва­ши­ят на­чин на мис­ле­не няма да бъде съ­щи­ят като тех­ния, вие няма да вли­за­те там и ва­ше­то мис­ле­не ще бъде из­ця­ло във ва­ша­та сфе­ра. Така че по-къс­но, ко­га­то дос­тиг­не­те Съ­вър­шен­с­т­во, може би ще бъде като съ­буж­да­не от сън и по ес­тес­т­вен на­чин ще уз­на­е­те всич­ко. Това е, за­що­то част­та от вас, ко­я­то е на­пъл­но усъ­вър­шен­с­т­ва­на, е била от дру­га­та стра­на от дъл­го вре­ме – и вре­ме­то там не е съ­що­то като вре­ме­то в това из­ме­ре­ние – тази ваша стра­на е пре­ка­ра­ла дъл­го вре­ме там и е за­поз­на­та с всич­ко, така че ко­га­то пос­лед­на­та мал­ка част от вас тук на тази стра­на пре­ми­не от­въд, тя също ще ста­не на­яс­но с всич­ко. (Аплодисменти)

Каз­вал съм ви пре­ди, че ко­га­то са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­щи­те се в ми­на­ло­то ста­ва­ха Прос­вет­ле­ни, те взри­вя­ва­ха своя елик­сир и ко­га­то елик­си­рът беше взри­вя­ван, ек­с­п­ло­зи­я­та въз­ник­ва­ше в из­ме­ре­ния на вся­ко ниво, така че щеше да има ог­ром­но вли­я­ние вър­ху зе­мя­та, щеше да има св­ла­чи­ща и при­лив­ни въл­ни, щеше да има ог­ром­но раз­тър­с­ва­не. Всич­ко това щеше да се слу­чи. Сега има мно­го Дафа уче­ни­ци и тех­ни­те нива на усъ­вър­шен­с­т­ва­не са ви­со­ки. Уау! – би било твър­де мощ­но, не би ли до­нес­ло това ог­ром­ни бед­с­т­вия на чо­веш­ко­то об­щес­т­во? Така че няма да се слу­чи по този на­чин. Всич­ко ще бъде на­ис­ти­на ес­тес­т­ве­но. Така по от­но­ше­ние на този Фа, пре­ди, ко­га­то за­поч­нах това на­чи­на­ние за пър­ви път, взех всич­ко пред­вид. Всич­ко в този Фа е най-все­об­х­ва­ща­що­то и пер­фек­т­но­то, и най-доб­ро­то.

Също така, мно­го наши уче­ни­ци са заг­ри­же­ни за мно­го неща, за вся­как­ви неща. Всъщ­ност щом по­мис­ли­те за тези неща, ва­ша­та сфе­ра се е по­ни­жи­ла. Не мис­ле­те за нищо и не се при­тес­ня­вай­те за нищо. Учи­те­лят е със­т­ра­да­те­лен и той оп­ре­де­ле­но ще на­ре­ди за вас това, ко­е­то е най-доб­ро­то. (Аплодисменти) Няма нуж­да да мис­ли­те: „това е про­я­ва­та на ми­ло­сър­ди­е­то на Учи­те­ля към нас“, за­що­то това е, ко­е­то вие сте пос­тиг­на­ли чрез са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не, и то е в ре­зул­тат на ва­ша­та соб­с­т­ве­на мо­гъ­ща доб­ро­де­тел. Ето защо Учи­те­лят го пра­ви за вас.

Това е всич­ко, ко­е­то ще кажа. (Топли аплодисменти)

Тези, ко­и­то не са се спра­ви­ли доб­ре: по­бър­зай­те и ста­не­те при­леж­ни. Ще про­дъл­жим на­ша­та Фа-кон­фе­рен­ция. Взе­май­те вся­ка стъп­ка доб­ре. Кол­ко­то по-доб­ри ста­ват вре­ме­на­та, ще ви кажа, тол­ко­ва по-мал­ко пре­доп­ре­де­ле­ни въз­мож­нос­ти, така че тряб­ва да нап­ра­ви­те всич­ко въз­мож­но да пра­ви­те доб­ре не­ща­та, ко­и­то Дафа уче­ни­ци­те тряб­ва да пра­вят. Но не мо­же­те да оти­ва­те в край­нос­ти, не мо­же­те да оти­ва­те в ни­как­ви край­нос­ти. Щом оти­де­те в край­ност, вие сте на­нес­ли вре­да на пътя, кой­то съм уре­дил за вас, и на Фа изис­к­ва­ни­я­та за вас. Тряб­ва да пра­ви­те не­ща­та, ко­и­то тряб­ва да пра­ви­те, по нор­ма­лен на­чин. Ако утре е Съ­вър­шен­с­т­во­то, днес вие все още няма да го зна­е­те и да ка­жем, че мис­ли­те за за­поч­ва­не на биз­нес – то­га­ва прос­то да­вай­те и го нап­ра­ве­те. Но аз ще хар­мо­ни­зи­рам всич­ко за вас. Не мис­ле­те за нищо! Прос­то пра­ве­те как­во­то се пред­по­ла­га да пра­ви­те. (Топли аплодисменти)

Ще за­вър­ша, като по­же­лая на на­ша­та Фа-кон­фе­рен­ция във Ван­ку­вър ус­пех. Бла­го­да­ря на всич­ки. (Продължителни аплодисменти)

---